Септември ще бъде Май! (November Rain)

Не мога да си избера любим месец от годината.  Сега сме вече септември. Някои го обичат заради септемврийското въстание или 9-то септемврийския  преврат. Аз не го мразя заради тези ill fated събития.  Но го обичам заради кадифените слънчеви лъчи и хладката вода на надеждата. Надеждата, че морето няма да си отиде, отдръпнато на 200 мили от дома.  Не, септември не е предтечата на старостта и сушата, които са безкрайни, защото не можем да се примирим с тях. След септември идват октомври, ноември, декември, все рибни и морски месеци, и всяка година на 25 декември се раждаме отново, тези, които сме оцелели, преди краят да ни застигне. Но нали едноокият нелепо убит поет-естет е писал “Септември ще бъде Май!” Месецът, който вещае листопада, ще ни донесе надеждата на разлистването и цъфтежа.. В момента се кефя …

Дървото в яхтата – за или против? (Norwegian wood)

Много се кефя на дървeн интериор и мебел – създава топлина, уют, радва окото. А в една ветроходна яхта дървото сякаш  е необходимост, продиктувана от отколешна традиция, когато всичко е било дървено – корпус, мачта, гик, рул, щурвал, палуба, под палуба, кокпит, такелаж, инструменти. И сега има яхти made of wood, но те са много скъпи и изискват непрестанни грижи.  Дървенията в модерната яхта е нещо като корковата тапа при винената бутилка. Традиция, в която някои виждат смисъл и функция, а други – не!  Както виното отлежава чрез микроскопичната пропускливост на въздух през корка, така и дървото в яхтата благородно остарява, без да извехтява. Много хора биха се нацупили на бутилка с винтова капачка. Мен също не ме кефи. И досега си събирам всички коркови тапи на отворените в къщи бутилки, имам …

Ostar 2022? Ще го бъде ли? HELP!

Наскоро моят penfriend и solo sailor Markus Moser запита организаторите на Ostar/Twostar дали ще има регата догодина след две отлагания. Писмото-отговор дойде незабавно и прозвуча като зов за помощ. Стана ясно, че проблемът на регатата е в бройката на участниците. Трябва да бъдат поне 12, а в момента са само 6 сигурни, един от тях е Мишо, другият е Маркус, останалите не са ми известни. Имало интерес от още 42 души без ангажимент за участие. Някои вероятно чакат да дойде 2024г, когато  трябва да бъде следващото издание съгласно тадиционната олимпийска честота, като 2020г. е вече пропусната. Следователно, шансовете през 2022г. да има Остар/Тустар не са големи, освен ако не “завалят” сериозни кандидатури за участници – яхти и шкипери.  Защо такъв слаб интерес към Остар/Тустар? Според мен, няколко са причините: 1.Популярността на …

От Родос до Кавала на тъгъдък

Човекът е Човек, когато е на Път Пеньо Пенев Напоследък страдам от творческа нищета. Отдавна не съм писал, нито публикувал нищо. Но сега имам повод да напиша отново нещо с мирис на море. Така се случи, че Мишо Копанов имаше нужда от яхта за Егейската регата (Лерос-Кос-Сими-Родос), в която да участва с курсисти и да ги обучава.  Това беше повод Кроне 1 да отплава на юг без мен. След закриването на регатата, на 24.08. се метнах на самолета с моя приятел Росен Воденичарски, за да върнем заедно с Мишо яхтата от Родос до Кавала, където Матей Матеев благородно отстъпи на Кралицата мястото на собствената му яхта.  Още при кацането в Родос  усетихме духавицата на мелтема. А вечерта се почерпихме в ресторанта в компанията на Иво и Мария Върбанови и на част от …

Анализ на победата

(Octopus’s Garden) Както е обичайно, ще напиша няколко думи за това на какво (според мен) се дължи победата ни в Aegean600.  На първо място поставям заслугата на Шкипера. Михаил Копанов е голям моряк и  ветроходец, това е ноторно. Победата се дължи на неуморната му работа по настройване на ветрилата и издържливостта му като рулеви и правилните решения. Понякога Мишо има склонност към ексцеси, които не винаги оправдваха себе си в специфичните за тази регата бързо променящи се условия. Но, както писах преди, минахме без броуч. На второ първо място е яхтата и нейната предостарска подготовка, извършени пак от Копанов.  При крен 40° и заливащи вълни, не протече, беше съвсем суха отдолу.  Издържа и такелажът. Двигателят ни предаде, но това е бил отколешен проблем с натрупване на нагар от изгорели газове в тръбата към …

Апология на Aegean600 (Ода на Радостта)

Измина една седмица от края на регатата и съм длъжен да й посветя един заключителен пост. След финиша на 9 юли в 04:33 часа доплавахме на грот в 20+ възела вятър до Олимпийската марина по видело. Двигателят ни нямаше охлаждане и избягвахме да го включваме. Дойде един моряк с динги и ни издърпа до най-вътрешната част на пирса. Пристанахме на борд. Отворихме японското уиски и пихме по две шотчета. Предният път пихме някъде вечерта под Родос, за да почетем паметния ден, в който се надбягвахме с дяволицата и не направихме броуч, нито със спинакера, нито с Код зирото. След това, през нощта по време на рифоването халсовият ъгъл на грота се изтръгна от развилия се от многото вибрации шегел и в продължение на час и половина се борехме на крен …