MAGIC BUS

Поводът да напиша този пост са две неща: първо – защото прочетох биографиите на участниците в ОСТАР 2020 и второ – защото за кой ли път гледах/слушах легендарното  изпълнение на The Who на « Magic  bus” от концерта в Лийдс през 1970г. Вече писах, че ОСТАР е най-старата и престижна трансатлантическата регата за НЕПРОФЕСИОНАЛНИ ветроходци. Това означава, че всеки може да участва с яхта, отговаряща на изискванията за мореходност и да е проплавал на нея сам и непрекъснато поне 500 морски мили. На пръв поглед е лесно за мнозина от нас да се запишат и да се надяват, че ще хванат някой Magic Bus за романтично-смелото си приключение, който ще ги отведе до финала. Преди 4 години, когато с Фурия направихме фурор в ARC (макар и да не беше регата) и се …

Speed…is it what I need?!

Скоростта е дрога. Вижте това клипче с летящите макси тримарани.https://youtu.be/5a1KLUmP9  Като го гледам и си мисля какво ли е да плаваш с тази скорост и с това думкане всеки път, когато въздушната възглавница, образувана от крилете, изтънява и умира при гребена на вълната. Сигурно шкиперът е със слушалки и яко е надул хеви метал. А горкият карбон, дали наистина е толкова як, че да понесе десетките хиляди удари. Преди Фурия, за малко да си купя малък круизен тримаран (Dragonfly28) със сгъваеми amas. Излязох на тест плаване с такъв в залива на едно крайбрежно датско градче. Имаше вятър и малко вълна. Докато се усетя и полетяхме с 10-11 възела, хем беше круизен вариант. Но не ми хареса возията. Беше като препускане върху калдъръм с каруца с дървени колела. А вътре макар и …

Магията на океана и “Жълтата подводница”

Какво толкова има в този океан, че да бием път от Черно море, надлъж през Средиземно море и през Гибралтар, за да ходим на майната си в Караибските острови или в Америка, където ни съдират кожите от скъпотия, придружена с бюрокрация. Най-напред те грабва магията на далечната  дестинация и мечтата да стигнеш до нея на ветрила, както в Колумбово време. Като отплаваш, си даваш сметка, че определено не е Кеф. Но е Cool!  Ако си гледахме само кефа, щяхме да си седим в къщи dolce far niente. Като тръгнеш на презокеанско плаване след няколко дни, лека по лека, отхвърляш оковите на навиците, които си донесъл от живота ти на сушата – най-вече телефона  и интернета. Сякаш си се върнал няколко десетилетия назад във времето, когато, за да се видите, някой …

Pas l’time (Accidental sailor)

Най-лошото на мореплаването е, че изисква време, което е най-големият дефицит на съвремието. Работещите като мен и живеещи далеч от моретo хора се превръщат в Accidental Sailors.  В това няма нищо лошо.  Не възприемам т.н. live aboard sailors. Това е too much, прилича на веганство. Те живеят на яхтите, но през по-голямата част от времето са на котва или на пристан. Времето за плаване се нарича съвсем банално passage ….. до следващата суша, понякога само на десетина мили. Яхтите им не са морски кончета, а водни дилижанси, пълни с атрибути повече за живеене, отколкото за плаване. Предпочитам да съм accidental sailor. Вчера и днес навъртях 800 км, за да поплавам 10-на часа. Пътят до морето изяжда цял работен ден и се тюхкам защо не живея там. Бих си взел малка …

LET IT BE!

След вероятно доскучалите записки от Света Екатерина отдавна е време да пиша за това, за което есъздаден този блог – за ветроходното мореплаване и за яхтата Кроне 1.

Преди повече от месец загатнах тук http://krone-1.com/?p=4194 за едно българско участие в Остар 2020 – най-гадната трансатлантическа регата за самотници и двойки, която преди три години потопи Фурия. Тогава не участвах, но яхтата се прееба, прееба се и победата на Мишо и Диан. Догодина също няма да участвам, заради ненадейното ми пребиваване в Света Екатерина, което беше лоша поличба. Най-малкото, на всеки един от двама ни ще му минава през ум, че мога да се прееба и да се наложи морско погребение, което пак ще прецака регатата. Все пак това не е авантюра, а състезание и то very tough. Не че ми пука много за мен самия (Apres nous, le deluge е казала мадам Помпадур), но няма да е честно спрямо Мишо. Затова ще участва само Той с Кралицата. Така трябва! Let it be!

Ами аз?! Нищо! До Плимут има много вода, която ще прецапваме заедно, а после от Нюпорт обратно пак си е плаване. Но няма да е състезание. Последното изисква много повече от знания, умения, мъжество и воля за победа. Изискват се изключителни качества на мореплавател, а те са безспорни при единия от нас.

И така, Ladies and Gentlemen, обявявам официално в този блог 14-тия участник в Остар 2020 – Михаил Копанов.

https://rwyc.org/ostar/competitors/

Неговото име е познато на всички у нас, които имат нещо общо със състезателното ветроходство. В олимпийското ветроходство то е известно и по света. Нямам намерение тук да публикувам ветроходната му биография и многото награди. Мнозина са изплавали повече морски мили, но няма друг, който да е по-титулован от него. А Кралицата държи на титлите. Не може да й натрапиш някой Nobody.

Писах вече, че е по-яко да правиш Остар вместо Тюстар. И това безспорно е така. Тюстарът е компромис за тези, на които поради една или друга причина не са готови да се пробват сами. Затова ако е гарга, нека да е рошава! Ако съдим по броя на участниците в двата формата, ще се види, че Остарът е много по-популярен. И сякаш погромът от перфектната буря на Остар/Тюстар 2017, възроди интереса към тази най-стара презокеанска регата за аматьори, неглижирана през последните десетилетия.

И така, тандемът на българското участие в Остар 2020 се казва Копанов-Кроне I. Да им стискаме палци. И нека всеки изпрати добрата си енергия към това начинание, за да се превърне то в подвиг.

Let It Be!
(На великите начинания подхожда велика песен на велика група)

FEMME A LA MER!

Записки от подземието. ПОСЛЕСЛОВ 08.11.2019 Минаха повече от три месеца, откакто ме изписаха. Отдавна съм в цивилизацията. Вече не е лято. Ходя на работа, шофирам колата, карам си Веспата, колелoто, пия си виното, станах дядо (буквално), гласувах. Върнах се към нормалния, скучен ритъм на ежедневието. Сърцето ми и то сякаш взе да скучае и си тупа равномерно. “Добре, че не избързахме и не Ви го сложихме (пейсмейкъра)”, рече докторът като ходих на контролен преглед преди два месеца. Смениха часовото време. Ноемврийските дни са къси, но необичайно топлоусмихнати. За разлика от тях, аз съм леко начумерен, че ми пропаднаха грандиозните планове за по-далечни плавания и предизвикателства през тази и идната година и все си задавам въпроса “Защо?”, на който има много отговори, но нито един от тях “не ми изнася”. Чувствам …