Фурия в Атлантическия океан – дневник на две прекосявания  на ветрила

Това е печатното издание на написаното в този блог по същата тема. Съобщавам го само, защото вече е факт. Реших да издам в книга написаното в сайта furia1101.com в частта за двете океански прекосявания, защото си мисля, че някои по-старомодни читатели биха се заинтересували. Едва ли някой от четящите блога ще прояви интерес да придобие този том, да му пречи някъде и да събира прах. В крайна сметка, защо да си купуваш книга, ако може да прочетеш съдържанието й безплатно онлайн? Защо и аз да давам пари да се напечата нещо вече публикувано в сайта без да ми струва нищо? Уместни въпроси, на които няма логичен отговор. Освен, че тези две плавания са достатъчно важни събития в моя живот …. и аз ги искам документирани като акт за гражданско състояние или …

Ден 21 (10 юни) Пристигане в Лисабон

На 9 юни надвечер, докато Диан готвеше последната порция от рибата тон, на около 100 метра забелязах нещо като малък гейзер от вертикални пръски. Загледах се внимателно и видях след малко и гърба на Негово Величество Кит. На около 300 метра по-далеч се виждаха периодично още два гейзера. Явно бяха семейство или дружки. Опитах се да снимам, но не съм сигурен дали нещо се вижда, защото имаше и вълни. След около 15 минути видяхме още един на около 200 метра от десния борд, който дори метна опашка. Според мен бяха малки китове. Вечерта и през нощта вятърът вдигна до шеста степен и си остана така до сутринта. Плавахме на ляв халс, остър бакщаг към халфвинд с двойно рифован грот и пълен стаксел  Вълната също надхвърляше 2 метра. Сутринта около 7 …

Ден 20 (9 юни) На 100 мили от Лисабон

На 9 юни след разсъмване вятърът взе да обръща от чист запад на северозапад и накрая  от почти север (междувпрочем пак нямаме индикации за параметрите на вятъра). Беше обаче слаб, около 3-5 възела. До 09:30 карахме на двигател, след това като измерихме с ръчния анемометър вятър по палубата 6 възела, стъкмихме  и развихме Код 0 и изгасихме двигателя (имаме още 10-15 литра гориво в резервоара, което щеше да ни стигне за качване на 15-на мили нагоре по реката) и се понесохме отново безшумно на ветрила през оловния солган, който вече беше порядъчно надиплен. Имаше средна и тънка слоеста облачност с едва прозиращо зад нея слънце, но не валеше. Така карахме с Код 0 до 14:30, след което го събрахме поради усилване на вятъра и развихме стаксела.  Свалихме Код зирото, сложихме …

Ден 19 (8 юни) Отново на двигател

През целия ден на 8 юни плаването беше мързеливо и лесно. Вятърът продължаваше да духа от юг със 7-8 възела скорост с тенденция към отслабване. Океанският лек солган беше накъдрен. Фурия приспивно се поклащаше и пак смогваше да прави 6+ възела, а след обяд 5+ . Домързя ни да извадим Код зирото, че да вдигнем скоростта с половин възел. Надвечер сигурно ще трябва да палим двигателя поне за няколко часа, докато започне на духа Нортадата, която в петък в залива на Лисабон ще направи  20 възела. Тишина. Сутринта пуснах малко забравената група Middle of the Road, чиито песни хората от моето поколение познават най-вече в изпълнение на  Тоника в най-първия формат: Лека нощ усмивки, Самсон и Далила. О, слънце слънце, Не се сърди и най-популярната Where’s your mama gone. После …

Ден 18 (7 юни) Разминаване с Циклона

You’d better run for your life if you can little girl. …. Catch you by a nasty storm, that’s the end up! (Перифраза на текст от песен на Beatles) На сутринта на 7 юни, вятърът се освежи и Фурия се забърза. Изглежда, предвид добрата ни скорост, се отдалечаваме на изток от тичащия по петите ни вече в малко уморен тръс Циклон. Той е на 24 часа зад нас и след като се е забавлявал дни  наред в собствената си въртележка, бушувайки по пътя си,  включително на Азорите, сега се движи малко по-тромаво и то вече обърнал поглед на север. Не си заслужава да се напъва, за да ни причини малко или повече сбръч. Добре е, когато малка яхта в открито море може да избяга от лошото време. Защото с лошото време …

Ден 17 (6 юни) На 500 мили от Лисабон

В предишния си пост писах за двата типа соло мореплаватели: мореплавателят-състезател и мореплавателят-темерут. Диан е от първата категория, докато аз не се вписвам в нито една от двете. Не че не си падам малко темерут, но това не е достатъчно, за да бъдеш добър самотен мореплавател 30% от ранга  на Бернард Моатисие. Той е бил най-добрият ветроходец от осмината yчастници в първото нон-стоп ветроходно околосветско плаване на соло мореплаватели Golden globe, проведено през 1968-1969 година под егидата на Лондонския в-к Таймс. На яхтата си не е имал нито двигател, нито радиостанция. След като затворил кръга от запад  при нос Добра  Надежда и технически бил обиколил земното кълбо, вместо да поеме на север  до Англия, където е бил стартът и финишът, решил, че цялата публичност свързана с победата ще му дойде too …