Category: Krone 1

Вчера (петък) лятото сякаш не искаше да си отиде. Слънчево, топло и ветровито (духаше не типичен за Бургаския залив югозапад). Морският така и не дойде. Но следобедът беше прекрасен.  Обичам я тази част от деня! Сутрините са забързани и стресиращи. Натискаш педала яко да свършиш задачите. А освен това обикновено са безветрени. Следобедите са друго нещо. Денят е светъл и с усмивка те зове и ти прошепва, че е предпоследен и уникален, както и че работата никога няма да свърши. Казваш си basta и се потапяш в navigation. Вятърът и той диша шумно и те заразява със свободата на прищявките си, а щастието крещи отвсякъде. Пробвахме един нов стопор на двойната безконечна талия на ролрифа на top down furler-a на асиметричния спинакер. Kакто писах навиването с тази талия отнема няколко минути …

Напоследък чета във ветроходните списания за мореплаватели от миналото. Общото между тях е любовта към морето, чувството за свобода и справянето с предизвикателствата на Нептун. Но това, което най-вече ги свързва, е способността им да се забавляват чрез плаването. Защото какъв е смисълът да плаваш, ако ако не се кефиш?! И без това, като кажеш, че отиваш на яхтата си, непросветените гледат на теб като на някой модерен Сарданапал, който се разплува в морето на частния си плаващ близо до плажа остров и пие шампанско в компания на жени (не че е съвсем невярно). O Sancta Simplicitas! Но за да не ги разочаровам, ето тази снимка от James Wharram, който през 60-70-то години се е забавлявал в океана с проектирани от самия него катамарани.  Забавлявал се е пълноценно. Вярвам, че …

Преди няколко дни изгледах в YouTube ето този клип И се сетих какво ми рече Мишо преди няколко седмици след един проведен съботен курс за начинаещи ветроходци, когато в  Бургаския залив духаше повечко със съответната вълна. Питам  го Мишо “Не се ли уплашиха?” А той вика “Ами те са като новородени, не знаят друго време за плаване и си мислеха, че това е нормалното ветроходство.”  Преди две години и половина, докато изчаквахме в Роскоф (Бретон)  прозорец за прекосяване на Бискайския залив с Кроне 1, навън духаше шеста степен, но забелязахме, че постоянно излизат и влизат ветроходни яхти.  На франсетата не им пукаше колко духа навън, единственото, което съобразяват, е графика на приливите и отливите. В Средиземно море (а и в нашето) излизането с ветроходна яхта в силно време (ако не е регата) се счита …

Завчера в един албум със стари фамилни снимки попаднах на платноходка, заснета в Бургаския залив през 1935 година. На снимката се откроява силует на рулеви с бомбе, курсът е сякаш бакщаг, долната обтяжка на гика е забележимо отпусната, така че големият грот да не създаде изненади за загатнатия друг силует близо до рубката на десния борд, за когото предположих, че е дамски (или така ми се струва?). Представих си дори нещо абсурдно за морската среда  – механичен грамофон и кадифения глас на  Бениамино Джили в O sole mio, може би и бутилка шампанско ……И завидях на този незнаен бургаски  джентълмен ветроходец, който е позирал с лодката за снимката и е настроил ветрилата на пълно щастие. Забележете възрастния джентълмен и младата  дама в този архивен запис, да не би да са били те на лодката?! А защо не? …

Днес на 22.09.2020, денят на Независимостта, си отиде един известен софийски бохем, небезизвестният Христо Сираков. Много хора го познават единствено от кривото огледало на синия екран или бутафорната  жълта преса. Не бяхме приятели, но се знаем от едно време. И сега пиша за него в този мореплавателски форум, защото по своему и по бонвивански, Христо беше свързан с водата и с плаването. Живееше на метри от нея. С лодките, (макар и не ветроходни), както и с жените, беше на ти.  Откакто го помня, беше независим и плаваше самоуверено и умело в мътните води  на бизнеса и светския живот. Малцина го могат с такова постоянство, а той беше майстор. Почивай в мир, Христо! За да разчупя клишето, вместо с италианска, те изпращам с един велик френски шансон.

И така, разходихме се трите мускетарни лодки в продължение шест дни в Черното море, до средата му и обратно. Нептун ни дари с прилично време. Не сме имали дълги затишия, нито ветрове над 5-та степен по Бофорт. Въздухът и водата бяха топли, дните бяха плажно горещи, без да са жежки, а нощите –  прохладни и светли. Морето и небето бяха истински, а не като картина на художник маринист. Нищо не се счупи по Кроне 1, с изключение на червената навигационна лампа, която изгоря през втората нощ. И другите две лодки се върнаха тип топ. Гледайки морето през тези шест дни си мислех – за какво са ни далечните океански прекосявания? По земите отвъд океана няма нищо много по-различно и интересно – “хора, къщи, салтанати и навсякъде все пари искат”. Отсрещният бряг е само повод …