Фурия в Атлантическия океан – дневник на две прекосявания  на ветрила

Това е печатното издание на написаното в този блог по същата тема. Съобщавам го само, защото вече е факт. Реших да издам в книга написаното в сайта furia1101.com в частта за двете океански прекосявания, защото си мисля, че някои по-старомодни читатели биха се заинтересували. Едва ли някой от четящите блога ще прояви интерес да придобие този том, да му пречи някъде и да събира прах. В крайна сметка, защо да си купуваш книга, ако може да прочетеш съдържанието й безплатно онлайн? Защо и аз да давам пари да се напечата нещо вече публикувано в сайта без да ми струва нищо? Уместни въпроси, на които няма логичен отговор. Освен, че тези две плавания са достатъчно важни събития в моя живот …. и аз ги искам документирани като акт за гражданско състояние или …

Церемонията по награждаването на 19.12.2015г.

Какво да пиша за нея? Беше разделена на две части, в първата бяха несъстезателните награди, за да има и за неспечелилите по нещо, т.е. награди за добрите бордови готвачи, рибари, декламатори на стихове, списващите логове (не съм от наградените), свирачи и куче гледачи. Естествено, такива занимания могат да си позволят по-големите яхти с по-високо числени екипажи и с добър автопилот. Прекосяването на океана в рамките на АРК-а, (Atlantic Rally for Cruisers), обаче, има състезателен характер, за разлика от Атлантическата Одисея на Джими Корнел (паралелно прекосяване горе-долу по същото време). Джими Корнел е известен мореплавател, издал е множество книги като например World Cruising Routes, създател на електронния Noonsite, може би е най-известен като основател на АРК-а, с който се е разделил преди 20-тина години като го е продална Андрю Бишъп и …

Лас Палмас – Санта Лучия. Ден 15 и финиш.

Екипаж: Румен, Мишо и Диан След като изядохме по една рибна консерва вечерта на Никулден,  Мишо и Диан решиха да не свалят спинакера. Вятърът беше 5 степен по Бофорт, а вълната – 4-та.  Мишо управляваше през първата част на нощта. Около 02 часа рулят се пое от Диан. Мишо беше каталясал, а Диан според мен не си беше починал достатъчно. Направих му едно силно кафе (Диан обикновено не пие кафе, но този път не отказа и освен това кафето го ободрява много повече отколкото нас кафеджиите). Вятърът ту се усилваше, ту отслабваше. Аз, както обикновено не спях и бях на линия да помогна или да хвана руля за малко, ако се наложи. Не зная защо, но ми беше притеснено, опасявах се да не направим я броуч или по-лошо  – поворот. …

Лас Палмас – Санта Лучия. Ден 13 и 14.

Екипаж: Румен, Мишо и Диан Плаваме максимално бързо, но уж благоразумно. Слагам уговорката „уж“ защото мисля, че Мишо се преуморява да управлява на спинакер, Диан не е толкова опитен със спинакера, пренапряга се и каталясва а аз… Днес Мишо ми предостави румпела за 10 минути, защото много му се беше приспало. Това бяха най-трудните ми минути в цялото плаване. Освен това, току-що се бях събудил от дрямка, в която сънувах, че келнерът ме пита как го искам телешкия стек: rare, medium или well done. И преди да отговоря на този толкова важен въпрос, се пренасям в действителността, над мен е надвесен  брадясалият, изпечен от слънцето  Мишо, който небрежно ме пита „Ще хванеш ли за малко, че много ми се приспа?“ Ебаси, и това ли трябваше да ми се случи?! Да …

Лас Палмас – Санта Лучия. Ден 12.

Екипаж: Румен, Мишо и Диан 12-ти ден, 04.12. На тази дата по Татово време се отбелязваше  денят на Конституцията, но най-вече се празнуваше денят на юриста. Само като си спомня какви банкети се устройваха без каквито и да е куверти… Вече 30 години се занимавам с право като практикуващ адвокат (защото има и такива, които са само вписани, но не си упражняват професията и в съд не стъпват). В съдебната работа (делата) нерядко съм виждал да се случи на грамотен  и опитен колега да изяде по един неочакван шамар по някое дело, където е имал основание да вярва, че ще спечели, защото правото е на страната на неговия клиент, а освен това и той (колегата) си разбира от работата и е в час. Да, ама не! „Ти си мислиш, че …

Лас Палмас – Санта Лучия. Ден 10 и 11.

Екипаж: Румен, Мишо и Диан На десетия ден, 02.12, плаването продължи еднообразно, на ляв халс, грот плюс спинакер. Към обяд задминахмe яхта Изабел, Oyster 575, демек  57 фута, срещу нашите скромни 37. Това чудо сигурно тежи повече от 30 тона. Цената няма да я коментирам (всеки се разпростира според чергата си). Който е любопитен може да гугълне (или гуглира) Oyster 575 sail yacht и ще види за какво чудо на лукса става въпрос. Плаваха с дженакер по-остро от нас, т.е слизаха по-на юг и си удължаваха пътя. Вълната се вдигна до 3-4 бала и карането на спинакер изискваше повече усилия, но Мишо и Диан се справяха. Аз пък, за да не остана в тъча, взех, че се пробвах и омесих хляб и го изпекох в газовата фурна. Беше сполучлив като …