Лас Палмас – Санта Лучия. Ден 13 и 14.

Екипаж: Румен, Мишо и Диан

Плаваме максимално бързо, но уж благоразумно. Слагам уговорката „уж“ защото мисля, че Мишо се преуморява да управлява на спинакер, Диан не е толкова опитен със спинакера, пренапряга се и каталясва а аз… Днес Мишо ми предостави румпела за 10 минути, защото много му се беше приспало. Това бяха най-трудните ми минути в цялото плаване. Освен това, току-що се бях събудил от дрямка, в която сънувах, че келнерът ме пита как го искам телешкия стек: rare, medium или well done. И преди да отговоря на този толкова важен въпрос, се пренасям в действителността, над мен е надвесен  брадясалият, изпечен от слънцето  Мишо, който небрежно ме пита „Ще хванеш ли за малко, че много ми се приспа?“ Ебаси, и това ли трябваше да ми се случи?! Да управлявам със спинакера в над 20 възела вятър в този гаден врящ океан, и то преди да съм си изял стека?! Добре, че не след много (макар че ми се стори цяла вечност) Диан се беше събудил и щом се показа в кокпита му извиках „бързо хващай тук, че си  е ……“ А Мишо беше под палубата, толкова каталясал, че изпитваше затруднения в правенето на кафе. Та това ако е благоразумно? Викам му на Мишо, дай да свалим спинакера да си отдъхнем всички, а той отговаря, „Тогава съвсем ще спрем. Кво се страхуваш толкова от този спинакер. Няма нищо страшно. Нали трябва да се научиш?“ Е точно на ден и половина от финиша и в 24 възела вятър и 5-та степен океанска вълна ли трябва да се уча? А лошите ученици, които бъркат, нали ги шамаросват? Не ми се ядат плесници на стари години.

В събота, 05.12, вълната беше доста голяма. Сутринта до 12 часа управлявах аз и ми беше доста спечено. Бях на десен халс, пеперуда. Това, което правех грешно е, че след като посрещах вълната максимално перпендикулярно, т.е падах, след като  вълната минеше под Фурия преждевременно започвах да качвам и по този начин пречех на глисажа, респективно забавях скоростта, защото перото на руля  действаше като спирачка. Постепенно свикнах да управлявам правилно и много често излизах на глисаж с двуцифрени скорости.

Кой е казал, че вълната в океана била дълга и равномерна?! Или ако никой не го е казвал, аз съм останал с такава заблуда. Нищо такова. Да, доста по-дълга е от тази в Черно море, а и от Средиземно море, но е объркана, не е еднопосочна, равномерна и еднаква по височина. Тъкмо тази неравномерна и нееднаква вълна прави управлението на Фурия  с автопилот (Raymarine SPX 10) невъзможно. За в бъдеще ще проучвам и мисля за ъпгрейд, защото без надежден автопилот плаването на дълги разстояния от малък екипаж (2-3 души) става изтощително и проблематично.

По обяд в събота, 05.12., след като вятър и вълна малко паднаха, Мишо реши да вдигаме спинакера. Така и направихме. След което в продължение на 7 часа Мишо управляваше сам с румпела. Аз не бих могъл да го направя с бели платна, та камо ли със спинакер. Диан също не би могъл да управлява толкова дълго. Освен това в тогавашните условия управлението  изискваше по-висока концентрация, установени умения и издържливост, които са монопол на Мишо и в крайна сметка до залез слънце, той здравата се изчанчи. Мишо е ветроходна машина. За него няма leisure time, докато е на яхтата. Голяма част от времето се сраснал с румпела, а когато някой друг управлява, оглежда и наглася такелажа, измисля нови подредби, нови идеи за по-ергономично настройване на ветрилата.

През нощта си говорихме за Фурия. Той я оценява като изключително мореходна, балансирана и лесна за управление яхта. Освен това, hull 220 означава, че е изпитан във времето модел, преминал всички детски болести на растежа. Естествено има бележки по подредбата в кокпита, към мястото на рулевия, към разположението на уредите (прекалено далеч за виждане, възприемане на информацията и промяна на настройките и менютата).

На 14-я ден, Никулден, не се случи нищо особено. Режимът на плаване остана  същия като предния – ден-спинакер през деня и каране на макс и пеперуда след залез слънце (без рифоване), и поддържане на максимално пълен курс към точката (waypoint), която бяхме задали северно от Санта Лучия. От обедната сводка стана ясно, че  имаме вече непреодолима разлика от 115  мили с Таши, (умалително и гальовно  от Таштали), както Крис Тибс си нарича яхтата в логовете в сайта на World Cruising Club. Разликата с Алпер беше 125 мили. А тези две яхти бяха единствените конкуренти в група F. Останалите яхти от групата бяха доста назад и не представляваха заплаха. Ако не ни мине котка път, нещо да се случи я на Фурия, я на екипажа, първото място ни беше в кърпа вързано. Но на дявола куршум в ушите!

Бяхме си дали сметка, че в тези умерено силни ветрове нашите предимства бяха:
1. Че карахме максимално пълно („любимия ми“ фордевинд), т.е поддържахме курса, който ни водеше максимално директно до дестинацията. Другите яхти сякаш не се справяха так добре с курса, както Фурия.
2. През нощта не рифовахме (ветровете все пак не бяха така силни като първите четири дни от старта), а Таши (по това, което пишело в логоветЕ на Тибс)  са рифовали и грот и генуа, било заради благоразумие, било заради удобство, за да намалят страничното клатене (rolling). Не рифовахме дори ако видехме, че идва шквал, просто поемахме ускорението от около 5-8 възела и понякога съпровождащия го дъжд. С две думи игнорираме напълно съображенията за спокойно и удобно плаване;
3. Вдигахме спинакера винаги,  когато вятърът паднеше до 5-та степен  и го сваляхме, ако вдигнеше трайно повече. В това отношение Мишо имаше много точно око и вярна преценка.
4. Не ни мързеше да правим повороти, когато вятърът захождаше и ни качваше прекалено встрани от директния курс към дестинацията.
5. Не ни мързеше да правим почистващи от водорасли маневри на двигател на заден ход, съпроводени с прибиране на стаксела или спинакера, откачане на превентера, заставане срещу вятъра с пълен ход назад и после да правим обратно всички тези операции.

Всички тези фактори, взети заедно и естествено скритите възможности на Фурия, направиха така, че предизвикахме фурор в международните ветроходни форуми за нашето последователно и настъпателно плаване в това 30-то издание на ARC в компанията на много по-големи яхти. Мога да направя една аналогия на автомобилна тема:  преди петнадесет години имах една Хонда Сивик с двигателя Vtec , 1600 cc, 160 к.с. ( същият модел като от филма „Бързи и яростни“, с изключение на това, че беше седан и не беше тунингована). С тази Хондичка постоянно се надбягвах по пътищата с много цилиндровите луксозни марки, навирах се между тях, изпреварвах ги една по една, изобщо много ги дразнех, защото подценяваха тази уникална бърза малка кола (Сивиците вече не ги правят такива).

Днес е Никулден. Остават още ден-два до финиша, дано Нептун и останалите висши сили да са благосклонни към нас, да не ни завидят за дързостта и упоритостта ни и да не ни шамаросат ей така за разнообразие. Опа, дотук, този път ще се въздържа от brain jerking.

Както бяхме решили, в чест на нашия патрон, Свети Николай, пуснахме въдица. Да си кажа честно, аз бях малко против – спинакер и въдица не се вързват. Освен това, успехът в начинанието е по-важен от рибарските и гастрономически забавления. Не сме тръгнали да прекосяваме Атлантика, за да ловим риба.

Бях попаднал на една мисъл, че плаването с ветроходна яхта в океана е 1/3 еуфория, 1/3 скука и 1/3 ужас. Не мога да се съглася напълно с това, защото ако ужасът наистина беше 1/3 всички мореплаватели щяха да зомбясали. Еуфорията обикновено е също много кратка. Скуката зависи от човека, който плава. Моето мнение е, че мореплаването безспорно не е айляк (leisure), освен ако не си кесиш някъде на котва 90% от времето, но това не е плаване. Самото прекосяване (passage) е напрежение, влизане в работен режим на вахти (hard day’s night и hard night’s day), понасяне на неудобства в задоволяване на основните човешки потребности: хранене, сън, ходене до тоалетна, хигиена; решаване на проблеми, които неминуемо изникват; опасения (или по-скоро загнездили се трайно в мозъка ти страхове) от  лошо време и бури и в тази  връзка прекомерно вторачване в прогнозите; страхове от възможни  инциденти и болести, които, ако се случат, могат да се окажат непоправими. Особено ако човек е грамотен мореплавател, чел е много и е наясно, че не само на 1000, но и на 100 мили от сушата, не може да очакваш адекватна помощ отвън, а трябва сам с екипажа да се справите своевременно, решително и интелигентно с всяка една ситуация. И най-малкият технически проблем, може да ескалира и да се мултиплицира и в крайна сметка да завърши с disaster. Блажени са нищите духом (имам предвид невежите), които не осъзнават каво нещо е морето и океанът и колко лесно могат да те шамаросат, че и повече от това.

Хайде, да идва по-скоро залезът, че да свалим спинакера и да нападнем рибните консерви. Защото рибите се умориха да тичат (плуват) подир спинакера и „вързаната за него“ стръв.

Че утре може да се окаже голям ден за българското мореплаване в очите на морските нации. А дано!

Румен
06.12. 16ч. UTC
От борда на Фурия:
15.01.154 N
056.59.638 W

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

26 Comments

  1. Иѕпреварихте сите пенсионери след Лас Палмас 😉
    „Бях попаднал на една мисъл, че плаването с ветроходна яхта в океана е 1/3 еуфория, 1/3 скука и 1/3 ужас. Не мога да се съглася напълно с това, защото ако ужасът наистина беше 1/3 всички мореплаватели щяха да зомбясали. “

    Че те са иѕперкали бре, и стојат 90% от времето в марина и пијат бири.
    Като ви мине пљрвата 1/3 …

  2. Великолепно постижение! Очаквам класирането ви през хендикап да е още по-добро! Струва ми се, че благодарение на вашия пример, следващата година ще има и други български яхти на тази регата. Предполагам, че ще бъдете търсени за участие в екипажи, което отваря врати за приятен бизнес 😉
    Поздравявам Ви, Господа!
    Михайловски

  3. Не мога да си намеря място от щастие. Нито един миг не съм очаквала да се случи нищо друго. Мишо, ти си машина, благодаря за вярата ти в Диан, той е всеотдаен. Румене, браво за избора ти да се довериш точно на тези персони. Радвам се, че сте точно този екипаж. Незнам какво повече да кажа…

    1. Радо, да знаеш, че вълните са по-големи от онези на 15 мили от Лимнос по голяма задушница миналата година, а и суша нихц. „От нигде взорът надежда не види“.

  4. Браво! и 3-пьти Ура за ПОБЕДИТЕЛИТЕ! Настрьхнал сьм от гордост за вас.
    Нямам думи с които да изразя това ,което направихте за всички нас.
    И това , ако не е подвиг……!

    Теодор Попов

  5. Браво Румене!

    Възхищавам се на теб и на целия безупречен екипаж, на вашата смелост, издръжливост, приключенски и борчески дух.
    Развявайте гордо българския флаг!
    Бъдете здрави и щастливи!

    Климентина

  6. БРАВО, БРАВО, БРАВО!
    Не мога да ви опиша емоциите, които изпитвам виждайки ви финиширали на 1 място в класа и 29 ти от всички лодки! Вас трябва да са ви посрещнали като ПОБЕДИТЕЛИ!!!
    Най-сърдечни поздравления и пожелания за заслужена почивка!
    Ваш истински поддръжник, Велко!

  7. Честита заслужена победа! Благодаря ,че направихте и нашите коледни празници по-приятни. В последно време родните постижения, с които се гордеем са все по-малко. Радвам се на този голям успех в родното ветроходство.

  8. Благодаря Ви, че за пореден лът показвате какво представлява Българският Дух! Гордея се с Вас и Ви пожелавам попътен вятър през последните 100 мили! Бъдете живи и здрави!

  9. Айде, не остана. Накрая е най-трудно, ама вие си знаете. Направо виждам кой ще получи следващата преходна награда Златен глобус – Кор Кароли. Ама съвсем заслужено. Така както е записано в правилата – „за ветроходно постижение“. Не просто за преминато разстояние под ветрила.

  10. Браво Румен, Мишо и Дидо за упоритостта смелостта Ви ! Много ви се кефя и не спирам да ви следя и чета. Малко остава до финала. Стискам палци да натриете носа на ония с многото футове и многото нули..Пък не ги мислете толкова тия TCC и TCF.

  11. БРАВО момчета!!!..Радвам Ви се от все сърце…..гледайте и попивайте всичко, което прави Мишо, защото имате незаменим учител…Е..отначало ме стреснахте с „брочинга“, но бързо се окопитихте. Един съвет от мен: Вече имате достатъчна преднина, не рискувайте и карайте по-сигурно. Желая Ви да тресните и големите.

  12. „И в няколко деня, тайно и полека,
    народът порасте няколко века“-„Под игото“, Иван Вазов.Кураж дружина.Няма нищо случайно-просто необходимостта си пробива път през безброй случайности. Вие сте “ неизбежния бял“ на Джек Лондон.

  13. Да си в една лодка с Мишо и Джак Спароу цели две седмици си е жив сървайвър … рискуваш първия да ти вземе здравето от бачкане, а другия … другия да те захапе в пристъп на глад 🙂 Доставяте ни много приятни изживявания с представянето си… и умната, че по мои сметки имате още десетина часа.

  14. Целият съм настръхнал и непрекъснато ви гледам!!! Макар да знам, че информацията на сайта не се обновява на всяка минута, аз чукам бутона!!!
    Стискам палци! Вече ме болят! Дано всички богове са с ВАС!
    Ще викам Ура толкова силно, че може и да ме чуете!
    Мишо, Деян и Румен – Вие сте страхотни!!!
    Дано някой се намери да го отбележи в България!!!
    Поздрави!!!