Ден 20 (9 юни) На 100 мили от Лисабон

На 9 юни след разсъмване вятърът взе да обръща от чист запад на северозапад и накрая  от почти север (междувпрочем пак нямаме индикации за параметрите на вятъра). Беше обаче слаб, около 3-5 възела. До 09:30 карахме на двигател, след това като измерихме с ръчния анемометър вятър по палубата 6 възела, стъкмихме  и развихме Код 0 и изгасихме двигателя (имаме още 10-15 литра гориво в резервоара, което щеше да ни стигне за качване на 15-на мили нагоре по реката) и се понесохме отново безшумно на ветрила през оловния солган, който вече беше порядъчно надиплен. Имаше средна и тънка слоеста облачност с едва прозиращо зад нея слънце, но не валеше. Така карахме с Код 0 до 14:30, след което го събрахме поради усилване на вятъра и развихме стаксела.  Свалихме Код зирото, сложихме го в торбата и го прибрахме под палубата. То и Елвис (спинакерът) повече няма да ни трябват на това плаване.

След като дъщеря ми Антония направи проучвания по марините, като си комуникира с тях по телефон и и-мейл, се спряхме на Марина Парк дас Насионс (която си бях проучил и заплюл още, докато бях в България.). На около 10 мили нагоре по десния бряг на реката Тагус (или Тежу по португалски), преди втория мост. Тяхната оферта беше най-добра. Антония ни резервира билети за връщане в неделя.
Хем се радвам, че се връщам, хем ми е малко тъжно, че свършва това  3-седмично непрекъснато презокеанско  плаване.
Мисля, че ако беше продължило още една седмица и ако бях сам, щях да прихвана от болестта на Бернар Моатисие, да не мога да спра. Всъщност на борда има достатъчно вода , паста, сосове, малко консерви, леща, ориз, за още три седмици поне. Но няма как, сушата зове. Когато плаваш в морето имаш дестинация, която винаги е някъде на сушата, но щом стъпиш и постоиш малко на нея, погледът и мечтите отново се вперват в морето и океана с планове за бъдещо плаване. С Диан много си говорихме за възможностите, които ни дава Черно море, но сякаш ветроходната и яхтена гилдия не ги оценява достатъчно. Според мен е много ограничено, бих казал еснафско, да си имаме море, (което макар да не от ранга на Средиземно, не е и езеро) и да се задоволяваме само с крайбрежно плаване покрай нашия безвъзвратно прецакан черноморски бряг и най-много веднъж през лятото да бием два-три дни път до най-близките от гръцките острови. Вярно е, че така е по-айляк, рахат или leisure (както предпочитате), малко яхтинг, малко плаж, студената бира, кръчмата вечерта и после стабилното легло в апартамента, хотела или койката в леко поклащата се яхта в претъпканото пристанище, на два метра от съседа или малко по-добре някъде на котва, на 30 метра от съседа. Обаче, офшорният passage на самотна яхта далеч от бряг и каквато и да е цивилизация  е физическо и духовно каляване на тяло и дух, като да си в казарма,  в която единственият шапкар е Нептун, но той не те юрка и командва. Ти разгадаваш неговите желания и сам му се подчиняваш. Далеч си от всичко: роднини, приятели, клиенти, вътрешно и международно положение, заливаща ненужна информация, радио, телевизия, рекорди Гинес, сензации, клюки, реклами, поща, телефонни обаждания, СМС-и, сметки, shopping, хобита, интернет (този ужасен наркотик на 21-ви век), всякакви натрапени нови забавления и занимания, всяко от които е много cool. Като изпразниш коша с всички тези странични продукти (люспи) на цивилизацията, имаш шанса да се възвисиш, ще цитирам пак Джозеф Конрад „You will find  your peace with God 1000 miles from land.“. Да разбереш дали си наистина най-великото творение на Бога или Природата или си заченат в инкубатор и там ще си поживееш, докато умреш.

Или…. ще изкрейзиш. The lunatic is in my head, ha-ha-ha.

Вече е 16:30 UTC. Остават 100 мили до точката на входа на Лисабонския залив. ETA (estimated time of arrival) при средна SOG (speed over ground)  7 възела – около 7 часа сутринта UTC.

Добър вечер!

Румен

П.С. Проектът на офшорно плаване Бургас – Батуми (Грузия) и обратно е отворен им дори да не се случи като добре организирано другото лято рали , ще стане най-малкото индивидуално или колективно прекосяване. Мисля, че Диан скоро ще постави началото, но повече за това от него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *