Фурия в Атлантическия океан – дневник на две прекосявания  на ветрила

Това е печатното издание на написаното в този блог по същата тема. Съобщавам го само, защото вече е факт. Реших да издам в книга написаното в сайта furia1101.com в частта за двете океански прекосявания, защото си мисля, че някои по-старомодни читатели биха се заинтересували. Едва ли някой от четящите блога ще прояви интерес да придобие този том, да му пречи някъде и да събира прах. В крайна сметка, защо да си купуваш книга, ако може да прочетеш съдържанието й безплатно онлайн? Защо и аз да давам пари да се напечата нещо вече публикувано в сайта без да ми струва нищо? Уместни въпроси, на които няма логичен отговор. Освен, че тези две плавания са достатъчно важни събития в моя живот …. и аз ги искам документирани като акт за гражданско състояние или като диплома за мореплавател. Затова постъпих така, старомодно и тщеславно, но пък удоволствието е мое. Не винаги ми е кеф да ми е кофти.
Изданието е  в ограничен тираж, за да не се хаби хартията. Разпространява се в книжарниците на Сиела, онлайн, а може би и другаде.

Румен

27.02.2017г., 22:25ч. ЕЕТ

В къщи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Благодаря Ви за положения труд ! Аз примерно не съм знаел за съществуването на блога Ви. От него разбрах след като си купих и прочетох с удоволствие на хартия преживяванията ви.Това породи и желанието ми да се запозная с блога. По отношение на печатното издание мога да твърдя, че всеки любител на книгата би желал да прочете за интересните ви приключения в компанията на прекрасния мирис на мастило и хартия от нова книга. Това е несравнимо усещане и допълва удоволствието, което ни предоставя пътеписът. Хора като мен, примерно, биха си купили книгата за да получат удоволствието на това приключение точно по този начин. Не сте сбъркал, че сте я издал. Благодаря Ви още веднъж за приятните часове и за това, че осъществихте детските мечти на мнозина „книжни“ пътешественици и мореплаватели като мен ! 🙂

  2. Кеф.Браво. Дори и аз съм изненадан, колко правилно е това да напишеш книга на хартия. Как бихме чели „Процеса“ на Живко Сталев в електронен вариант? Само щяхме да гледаме монитора. В главата нищо. На хартия са книгите към които се връщаш всеки ден, по няколко пъти, в продължение на десетки години.