Церемонията по награждаването на 19.12.2015г.

PrizeGiving_Furia_WinnerClassF_Cruising

Какво да пиша за нея? Беше разделена на две части, в първата бяха несъстезателните награди, за да има и за неспечелилите по нещо, т.е. награди за добрите бордови готвачи, рибари, декламатори на стихове, списващите логове (не съм от наградените), свирачи и куче гледачи. Естествено, такива занимания могат да си позволят по-големите яхти с по-високо числени екипажи и с добър автопилот. Прекосяването на океана в рамките на АРК-а, (Atlantic Rally for Cruisers), обаче, има състезателен характер, за разлика от Атлантическата Одисея на Джими Корнел (паралелно прекосяване горе-долу по същото време). Джими Корнел е известен мореплавател, издал е множество книги като например World Cruising Routes, създател на електронния Noonsite, може би е най-известен като основател на АРК-а, с който се е разделил преди 20-тина години като го е продална Андрю Бишъп и компания. Когато го създава през 1986г., идеята на Корнел е да привлече в прекосяването на океана скромни яхти с малки екипажи (обикновено членовете на едно семейство), които не се престрашават да го направят индивидуално. След смяната на собствеността и ръководството концепцията се променя – в АРК-а започват да участват все по-големи и наточени за регати яхти, някои от тях с регатни екипажи. АРК-ът създава собствена хендикап система за Крузинг дивизията, разпределена в 7 класа за еднокорпусните яхти (Cruising Division Monohulls) и отделен клас на катамараните и тримараните (Cruising Division Multihulls). Въвежда се и Racing Division, която ползва хендикап системата IRC. Има и Open Division с несъстeзателен характер, където участват яхти с екипажи, които не желаят да се състезават, но броят им в нея е едноцифрено число. С две думи, всички участници в Atlantic Rally for Cruisers, с малки изключения, се записват в Ралито не само за да прекосят океана, но и за да се състезават. А Андрю Бишъп сам сподели, че обикновено в Крузинг дивизията състезателността и хъсът за победа са по-големи, отколкото в Рейсинг дивизията. Именно заради този хъс и заради многочислеността на участниците, Фурия се записа в Крузинг дивизията, а не за да се спестят £250 такса (два дни преди старта, когато ни бяха сгрешили хендикап числото /TCF/ в Крузинг дивизията, поискахме да се преместим в Рейсинг дивизията, за да се състезаваме с ТСС по IRC, съгласно валидния ни IRC сертификат, но вече не беше възможно. Освен това, те откриха грешката си и сложиха нашия ТСC като TCF, което пак не беше напълно справедливо, защото обикновено ТСF e по-нисък от ТСС, но нейсе! Преди една-две години Джими Корнел изрази публично критиката си към комерсиалния и състезателен характер на Ралито и създаде алтернативната Атлантическа Одисея (с ноемврийско и януарско издания), която няма регатен характер. Критиката, дошла от основателя на АРК-а, нямаше как да бъде подмината от настоящото му ръководство и Андрю Бишъп пришпори мозъците на подвластните му и те снесоха всякакви несъстезателни „оригинални“ награди за най-оригинални занимания по време на прекосяването. Учудвам се, че нямаше награда за екипаж който е правил най-много секс по време на прекосяването (било той хетеро, хомо или содо). Някой ден и това ще дойде, когато на мястото на сегашното ръководство се появи някой „весел“ с по-революционни идеи в епохата на упадъка на АРК-а. Според мен, извън наградите за най-кратко реално и коригирано време на финиширане, единствените удачни допълнителни награди са тези за най-възрастен шкипер и екипаж, както и за детските участия, защото те показват, че в прекосяването на океана на ветрила няма възрастови ограничения. Приемливо също така е и гласуването от участниците за най-красива яхта, още повече, че става дума за скъп предмет от женски пол, а и нали „красотата ще спаси света“ (Достоевски). В тази връзка ще споделя, че няколко екипажа дойдоха да ни кажат, че са гласували за Фурия като най-красива яхта, но наградата спечели 75-футовата супер яхта Braveheart of Sark. Не че не е красива тази възрастна дама, но може ли да сравняваш по красота Веспа с Бентли. В този ред на мисли ще добавя, че Ралито не е направено за малки яхти като Фурия. По разбираеми причини организаторите предпочитат в него да участват големи яхти с многочислени екипажи (таксата е на метър и на бройка екипаж). Тазгодишната средна дължина на яхтите участници беше 15,85 метра. Някои от тези възголеми или супер яхти просто са абонирани за АРК-а и участват в него всяка година. Съвкупната бройка на Oистърите, Суоновете и custom made яхтите е съразмерна с тази на AWB (average white boat), т.е. Bavaria, Hanse, Beneteau, Jeanneau. Не се спазва и горната граница за дължина на яхти от 60 фута (имаше поне десетина яхти над този праг).
Фурия e победител в клас F на Крузинг Дивизия и е трета в генералното класиране на всички 7 класове на Крузинг Дивизия , но награда за второ и трето място нямаше. Фурия е 29-та яхта, прекосила финиш линията в реално време (което макар да е ирелевантно за класирането, е много показателно постижение като се вземат предвид големината и типа яхти прекосили същата линия преди нея). Ако бяхме в Рейсинг Дивизията, (защото нашият TCF=TCC), щяхме да бъдем втори в клас B и четвърти в общото класиране на Рейсинг Дивизията (класове A и B) Но ние не искахме да се състезаваме с 20-на супер яхти и само няколко близки до размерите на Фурия, но наточени за регати яхти. Но кажете ми как по IRC се оценяват супер ветроходни машини като 65-футовия вице-шампион от Volvo Ocean Racing, Team Brunel и Фурия с нейния self tacking jib. Да, участват в различни класове и имат различни хендикап числа (TCC), но това не изравнява изначалното колосално неравенство в потенциалните им състезателни възможности. Да не забравим за неравенството в числеността на екипажите. Изобщо какво прави Team Brunel в АРК-а, който уж нямал регатен характер?! Подобриха рекорда за най-бързо прекосяване на Атлантическия океан от Лас Палмас до Санта Лучия в реално време с 7 часа след миналогодишния рекорд, поставен тогава от 100 футовия Фар дизайн Лепард ъф Финланд. Ето защо, напълно споделям мнението на Джими Корнел, че неговата рожба се е изродила от Atlantic Rally for Cruisers в елитарен парад на супер яхти с регатен характер.
Прилагам и тук снимките от финиша, онези за 200$, които едва в България успях да кача от флашката на компютъра.

Да се върна към церемонията – голяма част от нея си бяха речи и благодарности към спонсорите. Друга, още по-голяма част, заемаха измислените награди по измислените критерии, примерно кой номер яхта (съгласно номерацията, която ни дадоха) е уцелила същия номер в класирането. Останалата част от церемонията беше за истинските победители, където се наредихме и ние с малката Фурия. Там наградите се раздаваха не от организаторите, а от местните власти в Санта Лучия.
Най-голямата награда за Фурия и нейния екипаж, обаче, бяха поздравленията от няколко опитни ветроходни състезатели. За мен най-големият комплимент беше, когато след нашето награждаване Крис Тибс, шкиперът на яхта Таштали, класирана на 2-ро място в същия клас F, дойде да ни прегърне като каза чистосърдечно, че мрази да губи, но това е единствения път, когато се радва на загубата си, защото е от нас. Какъв достоен състезател, мореплавател и джентълмен!
Наградата беше един Tankard (халба за бира) с инкрустиран надпис победител в ARC 2015, Class F (отдолу пише Shefield, England) плюс едногодишен абонамент за списание Yachting World.

Купата, която се вижда на снимката, че се държи от Мишо, не е награда (наградата я държа аз). Такива купи има за всеки клас и всяка година върху тях се дописва името на победителя в класа и му се дава да я подържи за две минути, а самата купа остава в Арк-а .Така, че името на Фурия е изписано на купата, която Мишо държеше, докато беше на подиума.
С Мишо и Диан си говорихме, че повече от това не можехме да направим, може би второ място в генералното класиране на Крузинг Дивизия, с по-добра тактика (или с по-добър TCF), но второ или трето, място – все тая. Може всеки да прегледа дължините на яхтите в първата десятка в генералното класиране, да ги съпостави с тази на Фурия и мисля, че всичко е ясно и красноречиво. Ето един схематичен чертеж, изготвен от моя най-голям приятел Веско Няголов за първите в Генералното класиране.

Самият аз съм щастлив, че съм част от екипажа на победителите с моята Фурия.

Оказа се печелившо това нестандартно съчетание от туристическа яхта с традиционен, а не съвременен регатен дизайн, от една страна и от друга страна – екипаж, състоящ се от един безспорен професионалист, от един изключително кадърен и винаги готов на първа линия ветроходец и накрая от един аматьор с воля и амбиция да бъде ветроходец и мореплавател и с всякакви други спомагателни качества. Който може повече, да заповяда! В АРК-а охотно ще се радват да имат повече участници. А освен това, българското участие трябва да се повтори и потрети. Само, че макар и да звучи нескромно, ние, ей така, вдигнахме летвата нависоко.

Но още веднъж ще го напиша за тези, които са „на Вие“ с ветроходното мореплаване – прекосяването на океана с яхта от големината и типа на Фурия си е чанч в продължение на повече от 20-на дни, а океанът си е океан и понякога обича да наказва. А ако се прави състезателно, прекосяването се превръща в двуседмичен „марш на скок“, (за тези, които са карали казармата), а за,останалите нека го сравня с двуседмичен маратон.
Накрая, както е обичайно, искам да изразя благодарности, но не на спонсорите, защото такива няма:
Първо, личните си благодарности на Мишо и Диан, че се запалиха по моята идея, повярваха във Фурия и дадоха всичко от себе си (талант, умения, опит, издръжливост и най-вече воля за победа), за да постигнем невъзможното.
И тримата благодарим на Луфе Яхтс от Дания, които създадоха Фурия, такава малка, бърза, елегантна и мореходна красавица по модел от 1981г. Датчаните, които са известни като отлични мореплаватели, от своя страна се впечатлиха от нашето българско ветроходно постижение с най-малкия размер и най-стария дизайн от тяхната гама, непредвиден за океански преходи.
Благодаря на съпругата ми Сашка, която непрекъснато беше духом с мен и никога не ми каза „Недей!“
Благодаря на двете ми дъщери Олга и Антония, както и на всички техни приятели, които ни следяха и подкрепяха в това начинание. Антония, приятелят й Антон, заедно с приятелите ми Веселин Няголов и Евгений Петров (последният в Ню Йорк), ни осигуряваха денонощна логистична подкрепа като ни съобщаваха позициите на основните ни конкуренти на всеки 4 часа при обновяването на Fleet Tracker-a (защото сателитноят интернет на борда беше съвсем basic), което ни даваше представа на какви ветрила и на какъв вятър плават другите и къде сме ние в текущото класиране.
Благодарим на Българската Федерация по Ветроходство, начело с нейния президент Евгений Мавродиев, който първи ни поздрави с победата и винаги беше плътно зад нас.
Благодарим на журналистката Таня Манова за статията й във вестниk „Телеграф“, на онлайн изданието Nautica.bg, които отразяваха събитието, както и на всички останали издания, които намериха за интересно да направят достояние на публиката нашето представяне.
Благодаря на колегите съдружници и на всички от кантората, които преглътнаха почти двумесечното ми отсъствие и дадоха всичко от себе си, за да не се почувства от клиентите.
Благодаря и на всички останали приятели, съученици, колеги, ветроходци, бургазлии, познати и непознати, които следяха това приключение и изразяваха подкрепа и съпричастност.
Румен
21.12.2015
От борда на Фурия, вързана на понтона в Льо Марин, Мартиника. Може би най-голямата марина на наветрените Антили (winward islands), с приемливи цени, европейски санитарни възли и всичко останало. За тези, които не знаят, Мартиника е част от френската държава, заедно с всички екстри: хубава храна и вино, само френска музика, европейски роуминг, добър Wi-Fi и валута евро.
П.С. Това е последният ми пост. Днес заедно с Мишо летим за Родината. Диан, на който поверявам Фурия за следващите 5-6 месеца, ако има желание, може да поддържа този блог, а той ще има възможност да види нещата по-надълбоко и сигурно ще бъде по-обективен. Иначе, живот и здраве, аз ще го подновя в края на май 2016, когато Фурия ще прекоси океана индивидуално (а не като част,от рали) наобратно, от Карибите (вероятно от Антигуа) през Азорските острови до Гибралтар. Засега в екипажа сме Диан и аз, но ще търсим трети,,който трябва да е добър мореплавател, ветроходец и естествено добър човек.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One Comment

  1. Pingback: Отново АRC с български байрак (Моряшки поздрав!) – Krone 1