Speed…is it what I need?!

Скоростта е дрога. Вижте това клипче с летящите макси тримарани.https://youtu.be/5a1KLUmP9  Като го гледам и си мисля какво ли е да плаваш с тази скорост и с това думкане всеки път, когато въздушната възглавница, образувана от крилете, изтънява и умира при гребена на вълната. Сигурно шкиперът е със слушалки и яко е надул хеви метал. А горкият карбон, дали наистина е толкова як, че да понесе десетките хиляди удари.

Преди Фурия, за малко да си купя малък круизен тримаран (Dragonfly28) със сгъваеми amas. Излязох на тест плаване с такъв в залива на едно крайбрежно датско градче. Имаше вятър и малко вълна. Докато се усетя и полетяхме с 10-11 възела, хем беше круизен вариант. Но не ми хареса возията. Беше като препускане върху калдъръм с каруца с дървени колела. А вътре макар и по скандинавски функционално, беше доста сбутано и нямаше почти никакво място за складиране. Отказах се от младежкия порив и се спрях на Фурия. Харесах я от пръв поглед, а преди това бях прочел цялата оскъдна информация за нейните плавателни и мореходни качества. На всичко отгоре беше и по-евтина. Собственикът на тримараностроителницата твърдеше, че цената му на възел е по-ниска. Всеки си има рекламен трик. Не мисля, че  сбърках. С малкото тримаранче едва ли щях да изляза от Черно море на собствен ход. А океанът щеше да бъде химера. Но пък може би щях още да си го имам Тримаранчето. Естествено, има мореходни тримарани,  но те са големи и супер скъпи.  Ще ги има все повече, защото скоростта е дрогата на нашето време. Да, ама непрекъснатото препускане е уморително.  Speed, is (it) what I need? 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One Comment