Les Brest Atlantiques (Surfing with the Alien)

Вече писах, че скоростта е дрога, към която човек се пристрастява. Да плаваш/летиш по водата с 20-40 възела в продължение на повече от 10000 морски мили e изтощително, но не и за звездите от професионалното ветроходство. В момента тече регатата Les Brest Atlantiques, в която участват double-handed 4 ултра тримарани (32м дължина и 23м широчина), които по реда на временното класиране са:
Edmond de Rothschild (с екипаж Franck Cammas и Charles Caudrelier),
Actual Leader (с екипаж Yves Le Blevec и Alex Pellа),
Macif (с екипаж François Gabart и Gwénolé Gahinet) и
Sodebo (с екипаж Thomas Coville и Jean-Luc Nélias).
Четири чудовищно бързи ултра макси тримарани, които правят една осморка от Брест до Кейп Таун и обратно.

Регатата може да се следи тук https://www.brestatlantiques.com/Има и доста клипчета.

Тримараните (три успоредно свързани канута) са били използвани отдавна в Индийския океан от морските народи на Мадагаскар и Индонезийските острови, докато народите на Полинезия и Океания в Тихия океан са свързвали две канута (катамарани). Естествен и лесен начин да се осигури стабилност, която е липсвала при плаването на ветрила само с едно кану. В по-ново време за техен пръв любител-производител се смята украинецът Виктор Чечет, яхтен проектант емигрирал в Щатите, който през 1945г. произвел 7-метров плавателен съд с две спомагателни лодки и го нарекъл тримаран (от комбинацията на “три” и /ката/“маран”). Корпусът на тримарана се състои от три части, според полинезийската терминология (“Вака” – основен копус, две “Ама”-си, които са двата спомагателни корпуса и “Ака” – е структурната връзка между “Вака” и “Ама”-сите.

Тримараните са безусловно по-бързи, защото са по-леки и са с по-малка подводна площ от еднокорпусните яхти, Но най-вече са бързи, заради способността им да носят голяма ветрилна площ, благодарение на стабилността от двете ”ама”-си, която ги прави устойчиви при плаване в силни ветрове. При качване, тримараните кренят по-малко от еднокорпусните яхти. Странично трудно могат да бъдат преобърнати, защото се преплъзват по вълната, но при силно време това може да се случи през носа, (pitch pole), когато поради високата скорост носът застига и се забива в гърба на преминалата вълна. Няма и опасност да заседнат в плитчини.

НО! Тримараните имат и големи недостатъци. Поради значителната си ширина трудно маневрират в по-тесни пространства и за тях няма място да се пристане по пристанища и марини. Затова за туристическо плаване са по-популярни тези със сгъваеми ама-си, само че всяка такава подвижна част поставя под съмнение здравината на “ака-та”. Но най-големият им недостатък е, че тримараните са ужасно скъпи. Толкова скъпи, че производителите им се броят на пръстите на едната ръка.

За разлика от катамараните, тримараните не предлагат и жилищно пространство на малки апартаменти и затова липсват в чартърните флотилии. Но са безусловно чудовищно по-красиви от катамараните, и чудовищно по-грозни от традиционните еднокорпусни ветроходи.

А на спортните тримарани като гореизброените, след като им монтират крила като на Хермес, те не само сърфират, но и летят.

Викам му на Мишо – какъв ли ще е кеф да си имам едно тримаранче за бургаския залив и наоколо, а той веднага ме поля със студен душ “И с кого ще се състеазаваш?!”. Вярно, няма с кого. В нашенските (и не само) регати, тримаранът ще е извънземен.

Бих се състезавал тогава с друг извънземен – със самия Хермес! Surfing with the alien!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Тези тримарани са брутални, но както сте написал, “чудовищно по-грозни от традиционните еднокорпусни ветроходи” 🙂
    “Парчето”,както винаги е 💯