Младост и Старост/Смелост и Страх (В самотното океанско плаване)

Смел и възрастен. Дали това не е оксиморон? Смелостта има само една степен – безразсъдност. Затова смелостта в повечето случаи е присъща на младостта, която не си дава сметка за съществуването на смъртта. С течение на годините смъртта започва да ни се показва и да ни намига. Възрастният усеща нейното присъствие и благоразумно стои далеч от нея. Затова не е смел. Освен ……, ако не му пука! А непукистът обикновено е възрастен човек, защото съзнателно неглижира конвенционалните ценности, включително живота. Той подхожда с евентуален умисъл спрямо собствената си смърт. Ако Младият си мисли: няма начин на Мен това да ми се случи, защото съм Млад и ще Оцелея, то Възрастният осъзнава, че Онова може реално да се случи и въпреки всички усилия вероятно Него Няма да Го бъде и той се съгласява. Непукизмът и черният хумор ни помагат да се справяме с несгодите и нещастията в живота ни. Когато излязох от интензивното отделение на Свта Екатерина, едно от първите неща, които направих беше едно изплезено селфи на зашития ми гръден кош с всички пост-операционни атрибути – абокати, тръби, дренажи, датчици и жици. Щеше ми се също така да надраскам на вратата на тоалетната магическата банална дума “к-р”, но ме достраша да не ме разкрият.

Самотните презокеански любители мореплаватели са обикновено възрастни хора-непукисти. Те няма какво да губят освен бремето на натрупаните години. Пиша за това, заради предстоящия Остар (Сякъш аз ще участвам, а не Мишо). Смелостта там е най-ненужното качество. По-ценен е Страхът. Но не от Нептун. Само тези, които не са моряци или не са плавали достатъчно, имат боязън/ужас от свирещия вятър и от големите вълни. По-важен е благоразумният страх да плаваш адекватно, че да не се счупи лодката или единственият човек на нея. Защото единият без другия не може. Постоянно се пише, че трябва да си вързан, за да не паднеш зад борда. Особено когато си сам. От това и мен ме е страх. И ще ме е страх още повече, ако водите зад борда са тропически и вместо да умра от хипотония, да бъда изяден от акула. Затова макар и не винаги да се вързвам, понякога пълзя на четири крака по палубата. Легендарният Ерик Табарли е бил безстрашен /или небрежен/, никога не се вързвал, не е пълзял и е паднал зад борда и …. край. Доказателство, че смелостта е безразсъдна. Затова по-важни са разсъдъкът (особено като си сам), трезвото съобразително мислене въз основа на натрупаните знания, практическите умения и дисциплината, а смелостта е недостатък.

Но най-важна е подготовката на яхтата. Без нея оставяш всичко на шанса. Чак такъв непукизъм е вреден. При офшорните плавания (примерно прекосяването на ноторния Бискайския залив), най-много ме е било страх, че яхтата ще се счупи и сме дотам. Както и стана на фаталния 10 юни 2017г. (без мен). Колкото повече знаеш и съзнаваш, толкова повече те е страх. Не е случайно, че най-големите ипохондрици са лекарите. Като знаеш какво може да се случи, ще вземеш превантивни мерки още на сушата. Страх лозе пази!

Ох, много дълъг стана този пост и май се повтарям.
Защото съм възрастен, но не достатъчно,
чувствам се млад, но не и смел.

I am old but not that old
I am young but not so bold.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Накратко : …“ никой не се страхува от Планината, както Планинарят …“ Ърнест Хемингуей . Това важи и за Морето .