Running to the Edge of the World

Апокалипсисът идва, но вместо напалм във въздуха се усеща безмирисен вирус и не само in the morning, а денонощно. А ние още не сме поставили дата на отплаване, защото платната пътуват насам като охлюви, на които не им пука дали ще се заразят по разните разпределителни хъбове и летища. Слава богу, че няма да ги карантинират (засега). По всяка вероятност ще се развържем от бургаския док някъде около 20-то число, (надявам се да е преди, но кой знае). Чудя се кое пристанище да посочим като дестинация на изходящата контрола? Катания?! Как ли ще ни изгледат граничните? Вероятно ще кажат “не може!”, защото Апенинският полуостров е заличен от всички морски и пътни карти, с изключение на медицинските атласи. Сякаш краят на света е на съседния полуостров.

Но каквото и да стане, ние сме обречени да тръгнем. Вече толкова много го искам, че не мисля в детайли за по-нататък. Определено аз ще трябва да сляза някъде в Гърция, вероятно в Атина, но ако много закъснеем с отплаването от Бургас, може и да е Лимнос, за да може Мишо да продължи сам 500 мили на запад към някоя от чумавите държави. Е засега Малта e с риск първа степен (най-ниска) от общо пет. Въпросът е, ако се върна в Родината, да не вземат да ме карантинират и да не мога да отлетя до Ла Валета, че тогава Мишо ще остане самотният бегач на дълги разстояния, а аз ще псувам цялата държава начело с големоглав/н/ия и най-много ще сиктирдосвам турците, дето ни прецакаха, барабар с цялото турско робство (сега щяхме да гоним Гибралтар, ако бяхме отплавали по план). Май ще е най-добре изобщо да не се връщам и да продължа с някой ферибот до Малта. Хем някъде по пътя мога да зърна черната мачта с черните платна и да му махна или ако съм коронопозитивен, да се хвърля като Егей, само че в Йонийско море (макар да няма шанс да го прекръстят на мен).

На всичко отгоре, ако извънредното положение стане международно, за нас остава само откритото море. Ще пием дъждовна вода и ще се храним с планктон. Е може от време на време по une flûte de champagne.

Но най-важното е, че ще плаваме с Кралицата, която като русалка ще ни изведе далеч от чумавата реалност. Защото Кроне-Вирусът е достатъчно заразителен, за да ни тегли не към края на света, а накрай света. Аз самият отдавна съм “заразен”.

We are running to the edge of the world.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *