Първо плаване с Кроне в режим на Корона (Envies Dévorantes)

В петък вечер тръгнах за Бургас и стигнах навреме, преди блокадата. В бързината забравих да си взема дори четка и паста за зъби, не си допих виното, забравих и да вечерям. Поводът беше Заповед РД-01-143/20.03.2020 на МЗ, а причината – да се изпробват новите платна на Кралицата, дошли за късмет с голямо закъснение.

Вчера беше един прекрасен ден за улов на рибка бананка. Веднага след като вдигнахме грота и развихме геноата, четиримата от рисковата група, (както ни квалифицира дъщеря ми Олга), се чукнахме с по една кралска бира, която ни беше като амулет с крилце от прилеп.

Новите платна си ги бива. Не ги развяхме траурно, както си мислех преди няколко дни, а с възхита и надежда, че ще дойдат по-добри времена, след като преживея края на света (без да си пръсна мозъка като героя на Селинджър). Пробвахме up-down furler-а за асиметричния спинакер, събирането му се оказа доста времеемко, не е като на Code-0-то. Изпробвахме и трите рифа на грота и на геноата. Системата работи, но Мишо ще я подобрява. Решихме да сменим фаловете и въжето на третия риф. Новата реймаринска електроника (un grand merci ит от мен) работи добре, автопилотът работи плавно и мазно в сравнение с Нексуса, който е като насечен скандинавски хевиметъл. Трябва пак да се чете и учи.

След малко пак ще поплаваме, че после времето се разваля, а с тази блокада на пътуванията кой знае кога ще дойда пак, освен ако не си издам служебна бележка, че новата ми кантора с отдалечен достъп е на яхтата. Трябваше в заповедта на МЗ да има изключения не само за постоянния адрес, а и за родните места. Нали софиянци обичат да си ходят по родните места. А как ми се плава с нея в добро и в лошо време. И без това вече всички сме безработни. Остава ми само пиене на шампанско и навигасион. Особено сега, по време на чумата и управлението на генералите. Скоро ще се стреля на месо, ако се покажеш дори на балкона. Изобщо този Коронавирус освен, че е геронтофил и мъжеложец, се кефи на армейски пагони и на Пиночетовци. “Така трябва!” Together as one against all others.

В петък се е върнал и Диан след повече от 5000 мили плаване от Бермуда до Коринт. Наплавал се е, блазе му. Сега си почива блажено карантиниран. Не му признават карантината в морето. Мишо ще продължава да работи, а аз се връщам на постоянния си адрес. Очаква ме една прекрасна седмица. La vita e bella. Филмът завършваше тъжно, животът надявам се – не.

Envies Dévorantes (Изгарящи желания)
J’ai envie d’vivre!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *