Едноръките моряци. (Race with the Devil)


Вчера, в неделята, беше по-хубаво от завчера. Личи си по усмивката на Коста зад щурвала. Хубави бяха и вятърът, и вълната, която започна да се пъчи след обеда. Стана и по-студено, да ти се приска да наденеш ръкавиците. Нямаше слънце и видимостта куцаше. Изобщо квази Остарско време, дяволски прекрасно за един Race with the Devil, стига да имаше 3000 мили качване. Влязохме късния преди обяд, когато задуха свежо морският. Лавирахме до остров Иван и пробвахме първи и втори риф, докато намерим идеалната комбинация на рифове. На този вятър (пета степен) и вълна три бала, се оказа, че Кралицата е най-грацилна и праволинейна на първи риф на грота и втори на геноата. Погонът и главният шкот за фина настройка също също се включиха в играта, а автопилотът беше съдията. Когато нещо не му харесваше, почваше да имитира пиян моряк и се ебаваше с крена и с нас – едноръките моряци, държащи упорито във вертикално положение бирата по време на поворотите и рифованията. След като я изпивахме, направо си бяхме без ръце, когато трябваше подветрено да я изхвърлим преработена зад танцуващата кърма. Всички дружно разкритикувахме Кралицата, че не е предвидила поставки за канчетата на нейните пажове. Вероятно презира бирата и се ядосва на моя конформизъм – да пия друга алкохолна газирана напитка освен шампанско. Но шампанското е за попътно плаване и в дамска компания, а ние сме всичко друго, но не и джентълмени. На борда бяхме само трима стари пущове, по ред на годините (отдолу нагоре): Мишо, Коста и Аз.

Иначе морето беше чудно, цялото налазено от безброй гларуси, които гледаха учудено и възмутено самотната яхта, която им разваляше купона. Предусетили сякаш, че има нещо гнило на сушата, се събираха на тълпи, готвейки се за нападение в стил Хичкок върху наплашените човеци. Клюновете им са достатъчно твърди и целенасочени, за да изпочупят всички прозорци и да ни атакуват в блиндираната карантина. Следващият вирус сигурно ще дойде от гларусите и ще бъде хетеросексуален педофил.

След като заобиколихме Иван се пуснахме на пълен бакщаг в един Race with the Devil, който напоследък ни намига с мефистофелскa усмивка, особено на нас старейшините. След Болшевик стъкмихме пеперуда, за да ни върне обратно до фара на Бургас. Яд ме е, че не изпих още една бира и след трудоемкото сваляне на грота и карантиниране на яхтата, не завърших с едно малко за из път. Хубавото на пандемичната блокада е, че никой не те проверява на пътя за алкохол или за разни други банални нарушения. На извънградските военно-полеви КПП-та показваш само документ на затворен прозорец. За пръв път катаджиите да ги е страх повече от шофьорите.

Сега съм на постоянния си адрес, където ме заблуждават, че съм Safe. Гледам през прозореца безшумно падащия ситен сняг и се сещам за едно място, където Дяволът няма да ме намери. Скоро пак ще отида там.

He’ll seek you here
He’ll seek you there
The devil will
Seek you everywhere.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *