Нямам идея за неделен пост (синя асоциация с Bernard Moitessier)

Трудно е в това тревожно време да напишеш нещо смислено и подходящо, че и на морска тематика, особено, когато си закрепостен на 400 км от морето. А може би точно сега трябва да бъда там, както аз, така и всички които са на моя недисциплиниран акъл. Да развием ветрилата (най-много doublehanded) и да оставим вятърът да ни продуха малко мозъците, натежали от черни хроники и апокалиптични вещания. Сигурен съм, че независимо от времето, вятърът и вълната, щяхме да сме щастливи, както бях аз миналия уикенд.

Да, ама навън е хладно и влажно, идеалната вирусна среда за нашите изнежени кьопави тела. После, на сушата, а си се закашлял, ще те погледнат като еретик и ще те пратят под конвой от скафандри на кладата, запалена от медицинската инквизиция. Наплашил съм се още от миналото лято от белите престилки, а сега още повече от черните униформи на техните гаулайтери и затова си стоя/седя/лежа тук на балкона. Балконите станаха нашите яхти. Целият ветроходен свят се е затворил. Само Бернар Моатисийе, ако го имаше днес, щеше да отплава, да избяга от почернената суша, да й тегли една майна, на нея и на пристанищата, и да се изгуби в синьото на океана, където дори и Нептун няма да го открие, а още по-малко Covid-19.

Dieu a créé la mer et il l’a peinte en bleu pour qu’on soit bien dessus.
(Бог е създал морето и го е оцветил в синьо, защото е бил разочарован.)
Bernard Moitessier

П.с. Тъмносиният цвят ми е любим и не ми пречи да си мисля със слънчева усмивка на слънчевия балкон за красотата на морето и плаването. Скоро пак ще плавам с нея, макар и не надалеч, а наоколо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One Comment

  1. Румба, и мен ме е стегнала шапката, искам да отида някъде, но не знам къде ще ме пуснат, затова само на работа и вкъши, и така до края на света !!!!!