The Wall (within the Empty Spaces)


Мисля в сряда да я прескоча и да изляза малко на открито … в морето. Вчера гледах за кой ли път The Wall (Pink Floyd) на Алън Паркър. Едва ли има по-велик метафоричен филм, създаден по велика музика. Не се сещам. И никой друг няма да се сети, защото няма.

И си мисля за стената, която ни разделя от истинските неща. А тях всеки може да ги намери сам, стига да е достатъчно интелигентен, целенасочен и емоционален. Първите две са задължителни, за да се пробие/прескочи стената. Третото е необходимо, за да го направиш с кеф. Ако не бяхме емоционални, нямаше да сме мореплаватели. Не всеки моряк влага емоция в морето. Има ги рибарите, които го обичат както овчарят – ливадата, други му се кефят заради плажните ивици и чадърите, има и романтици, които лелеят по морските изгреви и залези, има и такива, които като художници маринисти съзират и пресъздават красотата в него. Но ги има мореплавателите, които го обичат като безкрайно нецивилизовано празно пространство, запълнено единствено от движеща се на ветрила самотна лодка. Малцина са тези като Бернард Моатисийе, които претворяват любовта си в действие.

Онзи ден четох едно съвсем прясно интервю с Jean-Loïc Van den Heede, победителят във винтидж околосветската регата за самотници Златен Глобус 2018-2019. Според него трите неща, без които не може един моряк да бъде истински самотен мореплавател, са: 1. Оптимизмът (след буря винаги идва хубаво време); 2. Благоразумието (единственият участник, който скъси стандартната мачта на своя Rustler 36 Matmut с 1.50 метра) и 3. Неуморимата взискателност (каквото и да става навън, истинският моряк не чака и не почива, той непрестанно и методично проверява всичко и неуморно работи). За Жан-Люк това последното качество е най-важното. И той, също като Моатисийе, си “спаси душата”, когато продължи да плава след като направи pitch-pole в Тихия океан преди нос Хорн и повреди захващането на долните ванти към мачтата. И не само това, в крайна сметка, той, най-възрастният от всички участници, победи!

За такива като него и Моатисийе и много други, няма стени. Те нито ги строят, нито ги разрушават. Прескачат ги, защото предпочитат Empty Spaces. Но ние, обикновените хора, сякаш се страхуваме от тях и постоянно ги запълваме с проекти, които уж ни кефят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *