Великденски пост (Voglio Energia!)

Христос воскресе!

Казват, че всеки ден не е Великден. За мен лично, велик е този ден, в който се чувствам велико, както бях през по-миналите велики (за мен) четвъртък, (малко кофти петък) и велика събота. А сега, на Великден съм в си в къщи, не ми е супер велико, но пък  си мисля за бъдещи велики дни, надявам се да са скоро. Макар че над тях тегне угрозата на заразата, на затворените пътища, включително тези до морето,  както и на подозрението….. Надявам се да не почне да се стреля на месо, като се види софийски регистрационен номер. Защото хората по морето се притесняват от пришълци от огнището на заразата. Добре, че са сърцати ветроходците в Яхт клуб порт Бургас, естествено Мишо на първа линия, които ще ми помогнат с въжетата. След това ще качвам до Свети Иван и после до залива при устието на Ропотамо, където ще пусна котва и ще вдигна на левия фалинг the Jolly Roger и трансперант с надпис “Внимание! Огнище на зараза! Спазвай дистанция!”. То и без това там няма да има никой.  Ще съм си сам с нея. Няма да може да дойде и хладилният камион (модерното амплоа на Косача с качулката).

О Боже! Дай ми на този Великден енергия срещу всяка тирания и форма на лоботомия. Аз съм си един заклет анархист! Ако нямаше Mike, щях да си спретна догодина/по догодина сам един Остар.

voglio energia, pura energia
contro ogni forma di tirannia

voglio energia, voglio energia
contro ogni forma di lobotomia 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *