Mare Nostrum (Dream on!)

Да го наречем така Черното море, макар че брегът ни е само 212 км и същият е тотално прецакан от туризма и втория дом на морето. Чудя се какво ли щеше да бъде, ако 200 метровата ивица извън централните градски части на населените места не беше застроена, каквато забрана имаше по Тодор Живково време, както си я спомням от младите ми години, когато на плаж до Аркутино и Стамопуло от Бургас ходехме с рейс. Какво ли щеше да бъде, ако вместо бетониран, брегът беше опасан с понтони на малки пристанища за ветроходи, така, както е по скандинавското крайбрежие? Който иска втори дом на първа линия, да си купи малък туристически ветроход (а защо не Made in Bulgaria, за да бъде на цената на апартамент)? Какво ли щеше да бъде, ако има такова ограничение в конските сили на двигателите, че единствените изцяло моторизирани лодки да са само рибарските и катерите на бреговата охрана. По плажовете  – никакви джетове, никакви водни ски, никакви  банани и други изгъзици за забавление на плажуващите тюлени! Само сърфове, гребни лодки  и водни колела. А морето – осеяно с платна на ветроходи. Някои в регатен режим, други просто в mode de la navigation et du champagne. Е, ще има и такива които са permanently aground някъде навътре по сушата. Не сме всички моряци.

Уви, това са само неделни несбъднати мечти. За да се случеше всичко това, трябваше масово да го поискаме овреме, но това беше невъзможно, химера е и сега. Защото масовият вкус е лаком, агресивен и заразен. Такива сме всички ние, болни, искаме всичко. И аз го искам моето Tout!

Единственият лек за тази вродена болест на човешката ненаситност са мечтите, които винаги са красиви. Те са нашият антидот, за да не се превърнем в “рибки бананки”. А ако се борим да ги постигнем, тях –мечтите, ще се излекуваме.

Dream On!
Until You Dream Come True!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *