Къде да плаваме? (To the Middle of the Road)

Пандемичната обстановка наложи ограничения в пътуванията, включително и на тези по вода. Гърчолята “се ебават” с яхтите, идващи от България – пращат ги да правят входяща контрола на Промахон. Най-близките острови Лемнос и Лесбос де юре си затвориха КПП-та. И аз им “се надух” на гърците. Няма да им стъпя в държавата “дори и да ми пращат дарове”. Няма да вися по опашки и умилително да викам “обичам те Гърция”.  През първите 34  години от живота ми за Гърция знаех само от митологията и географския атлас. И не ми липсваше. Няма да се учудя, като се наложи да тръгнем на запад с Кралицата, да минем през гръцките острови като през турски гробища. 

Остана ни Черното море с всичките му недостатъци:  мътна вода, бетон, тълпи, шумотевица, безпардонни джетове и кофти кръчми, изобщо – простотия до шия. С две думи в Черното море близо до брега рахат няма да видиш. Но поне може да се плава навътре, за кеф и за здраве, и задължително несъстезателно. Регатите са за тези, които са откърмени с тях. Аз не съм. 

Отдавна, обаче ме човърка идеята за масово офшорно черноморско рали.  Нещо като Кор Кароли, но с един дълъг или по-скоро “безконечен” етап. Наскоро си говорих с Емил (Liberté) и Митко (Forever), които миналото лято плаваха от Созопол до Батуми и се върнаха след 24-часов престой там. Не защото Батуми и грузинците са кофти, а защото няма условия за приставане на яхти.  Нещо като качване на Еверест, стигаш го със зор и желание, но не можеш да се заседиш на върха. Трябва да тръгнеш веднага обратно.

Тогава ми дойде идеята за плаване с посока, но без дестинация – на изток, към Колхида, избираме си поворотна точка с фиксирани координати някъде в средата на морето, на 300 мили от  Бургас, която ще играе ролята на скалата Фастнет, плаваме до там, обръщаме и се връщаме. Общо поне 600 морски мили безспирно плаване. Ще плаваме без правила, който иска – да пали двигател или да пие шампанско по време на вахта, да слуша песента на сирените, (току виж някоя се качила на борда да ме ощастливи), който иска/може – да вдига спинакер. В открито море няма жандари, няма и “загрижени” за нашето бъдеще протестиращи да ни блокират пътя.  Не ни трябват регатна организация, съдии, спонсори и кебапчета. Просто трябва да се съберем няколко яхти, да се наговорим и да го сторим. Ще бъдем като Аргонавти без мераци за Златно Руно. Истинската свобода и кеф е в движението в откритото море, а целта е само въображаема. Ако не дай боже нещо се сговни по време на плаването, поне ще има “братска” яхта на половин ден път.  

Бих плагиатствал и името на ралито – Black Middle Sea Rally. Рали за мореплаватели мераклии. 

Интересно като правим изходяща контрола каква дестинация ще пишем ?  Middle of the Road? 300 мили към изгряващото слънце, U Turn и после 300 мили към залязващото слънце. Ex слънце, слънце….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One Comment