Gentlemen Never sail to windward (La Gioia Dov’è?)


Какъв ли е произходът на тази фраза?

Джентълменът изначално е корав и смел и не би се уплашил да плава при насрещен вятър и вълни. Ако погледнем яхтите от края на 19-ти и началото на 20-ти век, ще установим, че те са тесни, с дълбок дълъг кил и с огромна ветрилна площ, което ще рече, че могат добре да качват и да кренят здраво. С тези яхти предимно са плавали и са се състезавали джентълмени и може би затова думата яхта продължава и днес да звучи елитарно.

За да разберем смисъла на тази стара сентенция, трябва излезем извън контекста на джентълменските яхтени състезания, извън клубните регати, където има задължително качване и да погледнем към круизното ветроходство и обичайните райони  на плаване на джентълмените – в студените вълни на Северно море, Ла Манша и Атлантическия океан. По онези времена не е имало дами на борда, още по-малко ветроходни амазонки.

Има висока степен на адреналин и кеф да блъскаш срещу вълните с хубав крен за час-два, през което време обикновено не ядеш, не пиеш, не спиш и не ходиш до тоалетна. Ако, обаче това продължи няколко денонощия, не дай боже седмица с ветрове над 4-та степен и подобаващи вълни, плаването ще се превърне в тест за здравината на яхтата (особено на такелажа) и издържливостта на екипажа. Тогава животът на борда се превръща в изтезание, а ако нещо важно по яхтата се счупи, се превръща в кошмар. Спомням си първите три денонощия, когато в края на май 2016г. отплавахме с Диан от Мартиника на Фурия, за да се върнем в Европа. Духаше 5-та степен, слънцето грееше безчувствено, вълните бяха нормално големи, топли и солени, кренът си го биваше. Долу почна да влиза вода, автопилотът изключи, изгасна и чартплотърът, почнахме да караме на ръка на 3 часови вахти, да изгребваме вода, да умуваме откъде влиза. Една година по-късно Диан и Мишо изживяха нещо далеч по-мъчително в студените-оловни сиви води по пътя на Титаник, в щормови дрехи и в състезателен чанч, а на 10.06. и в стрес. Догодина през май  Мишо ще го преживее отново, (без потъването). В  такива случаи се сещаш за джентълменската фраза и си казваш колко е мъдра. Защото ветроходното плаване не е само за мореплаватели-мазохисти, а за нормални хора, които  му се кефят приемайки всичките му неудобства, без да се лишават от епикурейски благини като например чаша шампанско. Когато тази пролет  “разцъквах” с  Нея в Бургаския залив, като ми се припиеше шампанско, просто падах до пълен бакщаг и се чувствах като джентълмен. Сигурен съм, че като такъв се чувства сега и 80-годишният мореплавател Свен Ървин, който е вече повече от 40 дни в морето и се носи почти на дрейф в собственоръчно  изработената плаваща капсула Екслекс.
За неговите приключения, лодки и философски размисли за щастието, както и tracker-ът му, може да прочетете в неговия блог тук https://www.yrvind.com/

Припомняйки си всички тези изживени моменти  и четейки блога на Свен Ървин стигам до извода, че няма универсална рецепта за постигане на радост и задоволство в мореплаването, а нали всички към тях се стремим. Къде да ги намерим? Екипажът на Петерсона UK Sailmakers с шкипер Мишо Копанов със сигурност е доволен от победата и по двете хендикап системи на днес завършилата регата Порт Бургас. Поздравления! Може би и аз ще открия радост, доволство (а може би и щастие) по време на Black Middle Sea Rally в началото на септември. Сигурен съм това. Дали тогава ще плаваме по джентълменски или не, както дойде. Както казва Мишо “Каквото – Такова!” Винаги мога да променя курса за чаша шампанско или нещо по-хубаво, в крайна сметка нали съм с Кралица и трябва да бъда поне малко Genteleman.

La Gioia Dov’è? (Къде е радостта?)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *