Дестинация Open Sea (All Together Now)

Така попълнихме формуляра за изходящия граничен контрол на 5-ти септември по обяд. След това се почерпихме с една бутилка шампанско и малко преди 14 часа трите мускетарни лодки се отшвартовахме от кея на пристанище Бургас. В залива северният вятър не беше зъл (нито после) и компасният курс (82°) към поворотната точка, отстояща на 332 мм на изток ни дойде (с малко изключение) като за халфвинд. Понеже Кралицата е по-бърза, след около час решихме да плаваме на втори риф, особено в отслабналия вятър, където другите две лодки са ощетени. Изпратихме залеза на слънцето с избледнелите силуети на родните брегове от Папия до Емине и час по-късно “звездите обсипаха свода небесен”, а след още един час едно голямо белезникаво “слънце” изгря на хоризонта точно пред носа, появи се нейно величество Луната и след като се възкачи на небосвода леко нахапана от едната страна, побърза да засенчи звездите. Небето понякога обличаше облачен памук и тогава светеше бледо като диодна лампа. Макар и сравнително дълга, нощта беше дружелюбна. Вятърът и той беше колкото трябва (колебаеше се между 4 и 5 степен по Бофорт) и ни дари с един хубав халфвинд до бакщаг. Вълната, мазна и солганеста, частично разпенена, ни идваше на ляв борд и Кралицата сладострастно я поемаше с цялото си тяло. Трите лодки се проверявахме по УКВ-то на всеки 2 четни часа и се стремяхме да не им загубим светлините. На сутринта, по изгрев слънце, обърнахме , за да ги пресрещнем. Важното е да сме all together.  Нито бързаме за награда, нито за таверна. Това му е хубавото на Destination Open Sea. Отворени сме за плаване и придружаващите го наслади. Сушата ни е писнала.

One-two-three-four

Can I have a little more?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *