Солган + слаб вятър (Don’t Stop!)

Съединението им не прави сила. Към обяд на Шести септември вятърът заходи наляво (backing wind), започна да идва откъм лявата четвърт на кърмата, но пък падна до 6-7 възела.   Необезпокояван от своя причинител (вятъра), набралият мощ солган безцеремонно се възцари и плаването на ветрила се компрометира. Либертѐ вдигна спинакер, но скоро се отказа. Форевър свали грота и разпъна голяма генуа, но вятърът не достигаше за теглителна сила. На Кроне 1 вдигнахме грота догоре и го вързахме с превентър, защото вятърът не достигаше да превъзмогне гравитационната сила на гика, причинена от солгана. Мъчехме се да правим от  3 до 5 възела скорост.

Хортувахме си постоянно по УКВ-то и разменяхме информация какво се случва на борда. Един заблуден прилеп, избягал от кухнята на преминаващ китайски кораб, се намъкнал  при Либертѐ, а после (вероятно същият) си намерил тъмна хралупа в гънките на събрания грот на Форевър. При нас едно врабче постоя за кратко на лястовичата опашка на ветропоказателя. Малки делфини на групи се возеха жизнерадостно по заобления гребен на масивните гърбици на солгана и гмуркаха под дъното на Кралицата, а после заобикаляха пред носа и пак започваха същата игра. Към 22 часа вечерта дойде бонанцата и всички запалихме двигателите. 

Сега е 04:45 (7 септември). Навън е топло. Седя си на лявата банка и си пиша на телефона. Моторът мърка ненатрапващо се на ниски обороти. Небето е чисто. Отгоре абажурът на Луната осветява добре морето и хоризонта. Отпред и отляво на форщага Венера предвещава зората, а над нея и малко вляво Близнаците са се наместили между външната и вътрешна ванти. Отдясно под гика се вижда поясът на Орион. Либертѐ води процесията на около 3/4 миля и малко вдясно, а Форевър е на миля зад кърмата. Солганът неохотно и постепенно се сляга и вероятно след няколко часа морето ще се изравни и ще позволи да разперим ветрилата, за да уловим всяка една въздишка на Еол.

П.С. След хроничното безсъние от първата нощ успях да поспя няколко часа на пресекулки. Между реалността от шумовете на борда и бавно стелещата се плащеница на Хипнос, каталясалият ми мозък твори небивалици. Сънувах, че съм вързан като Одисей за мачтата и крещях “Don’t Stop!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *