Обръщалото (Hello Good Bye!)

Заспалият призори на 8-ми септември вятър ни принуди да запалим двигателите и да пърпорим два-три часа с договорена скорост от 4-4.5 възела. Оставаха само 30 мили до поворотната точка и ние не бързахме да я стигнем. Към 09 часа вятърът се събуди, леко се прозя, усмихна се на слънцето и полъхна с 4-5 възела откъм лявата четвърт на кърмата. Някак си не вървеше да бръмчим на мотор до крайната точка на нашата разходка, затова го изгасихме и развихме предни ветрила. Либертѐ, която беше по-напред, вдигна симетричен спинакер, Форевър продължиха на бели платна, а на Кроне Едно се пробвахме с големия бял чаршаф на асиметричния спинакер и успяхме да го напълним въпреки тежащия му шкот. И така като самодива в бяла премяна Кралицата се носеше с 3-4 възела към виртуалната  ритуална поанта (42°30’000n 035°00’000e). По обяд, обаче, Еол почна да й диша по-силно и почти в тила, поради което заменихме белия чаршаф с пеперудена генуа. 

Либертѐ първа стигна до поворотната точка в 14:00 часа. 5-10 минути по-късно я заобиколи с ляв борд и Кроне 1, като малко преди това прехвърлихме генуата подветрено. Хвърлих зад борда една празна бутилка шампанско, за да маркирам дъното под виртуалната веха. После двете яхти изчакахме на дрейф Форевър, след което продължихме на лавировка обратно към  следобедното слънце. 

Хубаво е да стигнеш, но без да пристигнеш. Просто доближаваш химерата на целта, поздравяваш я, обръщаш и се сбогуваш. 

Hello Good Bye! 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *