Епилог (Gente di Mare)

И така, разходихме се трите мускетарни лодки в продължение шест дни в Черното море, до средата му и обратно. Нептун ни дари с прилично време. Не сме имали дълги затишия, нито ветрове над 5-та степен по Бофорт. Въздухът и водата бяха топли, дните бяха плажно горещи, без да са жежки, а нощите –  прохладни и светли. Морето и небето бяха истински, а не като картина на художник маринист. Нищо не се счупи по Кроне 1, с изключение на червената навигационна лампа, която изгоря през втората нощ. И другите две лодки се върнаха тип топ.

Гледайки морето през тези шест дни си мислех – за какво са ни далечните океански прекосявания? По земите отвъд океана няма нищо много по-различно и интересно – “хора, къщи, салтанати и навсякъде все пари искат”. Отсрещният бряг е само повод да отплаваш, без да си длъжен да го посетиш. Ако той е твоята цел, има винаги по-бърз, евтин и удобен начин да го стигнеш. А сега, в условията на COVID-19 пандемия, отсрещният бряг е дори враждебен. За това може да се прочете тук http://sailingmagazine.net/article-2243-think-you-can-escape-the-pandemic-on-a-sailboat-good-luck.html.

Черното море е достатъчно голямо, за да плаваш две-три седмици без да спреш, “да го изръшкаш” надлъж и нашир, да го понасяш и да му се кефиш, (освен ако господ не те е ощетил откъм тази дарба), и дори да го изстрадаш, когато се наложи. И като се умориш, да се върнеш на родна земя, която ще те приеме.

Добре че го имаме това море! Аз съм израсъл на него и ми липсва ежедневната му близост. И е грехота да имам мореходна ветроходна яхта и да не го обходя с нея, и по този начин да му покажа уважението си. Освен това, дадох обещание на многобройните скучаещи по пътя делфини, че пак ще се върна, за да си поиграем на гоненка. Добре, че ги няма техните големи побратими косатките, чиято игра да те стресира, повреди, потопи.https://www.euroweeklynews.com/2020/09/13/scientists-stumped-as-orcas-target-sailing-boats-in-spain/amp/

Ще ми се тази наша офшорна черноморска разходка да стане заразителна и догодина да се включат повече яхти, (както се получи с Атлантическото рали)! Може пък някой ден да се “ъпгрейдне” в черноморско офшорно рали, каквато беше идеята. Черното море заслужава да има своите Gente di Mare. 

P.S. Първите няколко дни на сушата се чувствах като завърнал се от Космоса. Всичко ми тежеше и не само гравитацията беше виновна. Сега след като отново свикнах с бремето на ангажиментите, тези шест дни в открито море ми се струват като “тихия двор с белоцветните вишни”. Хубаво е, че не беше само сън.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *