Right next door to Hell.

Преди няколко дни изгледах в YouTube ето този клип

И се сетих какво ми рече Мишо преди няколко седмици след един проведен съботен курс за начинаещи ветроходци, когато в  Бургаския залив духаше повечко със съответната вълна. Питам  го Мишо “Не се ли уплашиха?” А той вика “Ами те са като новородени, не знаят друго време за плаване и си мислеха, че това е нормалното ветроходство.” 

Преди две години и половина, докато изчаквахме в Роскоф (Бретон)  прозорец за прекосяване на Бискайския залив с Кроне 1, навън духаше шеста степен, но забелязахме, че постоянно излизат и влизат ветроходни яхти.  На франсетата не им пукаше колко духа навън, единственото, което съобразяват, е графика на приливите и отливите.

В Средиземно море (а и в нашето) излизането с ветроходна яхта в силно време (ако не е регата) се счита като проява на неблагоразумие. Свикнали сме с относително тихо море и когато то се разгневи, се плашим и стоим далеч от него. А трябва да свикваме с враждебното море, (както и с враждебните вируси). Не живеем ”On Golden Pond”.  Затова трябва съзнателно да излизаме да плаваме в силно време поне за няколко часа, за да може да го понасяме, когато нямаме избор. Така ще се тества и яхтата, и такелажа, и изобщо цялото оборудване. Не сме моряци, ако оставаме на сушата в очакване само на “подходящото време”. Още повече, че поради липсата на приливи и отливи, сме пощадени от такива трудни влизания и излизания като в Capbreton и нямаме нужда от спазване на графици. Но на онези от клипа им завидях за това, че не им пука и дерзаят right next door to Hell. А може би те така са свикнали, откакто са се родили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *