Плаването носи забавление (Amused to Death)

Напоследък чета във ветроходните списания за мореплаватели от миналото. Общото между тях е любовта към морето, чувството за свобода и справянето с предизвикателствата на Нептун. Но това, което най-вече ги свързва, е способността им да се забавляват чрез плаването. Защото какъв е смисълът да плаваш, ако ако не се кефиш?! И без това, като кажеш, че отиваш на яхтата си, непросветените гледат на теб като на някой модерен Сарданапал, който се разплува в морето на частния си плаващ близо до плажа остров и пие шампанско в компания на жени (не че е съвсем невярно). O Sancta Simplicitas! Но за да не ги разочаровам, ето тази снимка от James Wharram, който през 60-70-то години се е забавлявал в океана с проектирани от самия него катамарани. 

Забавлявал се е пълноценно.

Вярвам, че генът на забавлението е заложен във всеки един от нас и той предопределя онова, което истински ни кефи, преди да сме прихванали вирусите на модата. Когато бяхме “хавели”, един от махалата си представяше, че е на мотоциклет и постоянно тичаше по тротоара с леко изпънати напред и настрани ръце в свити юмруци, все едно държи кормило и подава газ, бръмчеше на глас и кренеше на завоите на всяко кръстовище. Аз пък вместо да бръмча, издувах бузи и изпусках въздуха по начин да издавам безгласни монотонни ритмични звуци на разбиващи се морски вълни. Той предпочиташе филмите с Гойко Митич, а аз – тези с капитан Сюркуф. Всеки от нас се забавляваше неуморно, поединично и различно, но общото е, че му идваше отвътре. 

Забавно е не само на сушата, където си като в голям лунапарк и се чудиш откъде да започнеш. В открито море нямаш избор, затова щеш не щеш се адаптираш и забавляваш. Ако не успееш, тежко̀ ти! А пък ако го правиш като Джеймс Уъръм, макар и не с катамаран, ще се забавляваш до смърт. Пък после нека да ти се чудят на акъла.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *