Един прекрасен петък.

Вчера (петък) лятото сякаш не искаше да си отиде. Слънчево, топло и ветровито (духаше не типичен за Бургаския залив югозапад). Морският така и не дойде. Но следобедът беше прекрасен.  Обичам я тази част от деня! Сутрините са забързани и стресиращи. Натискаш педала яко да свършиш задачите. А освен това обикновено са безветрени. Следобедите са друго нещо. Денят е светъл и с усмивка те зове и ти прошепва, че е предпоследен и уникален, както и че работата никога няма да свърши. Казваш си basta и се потапяш в navigation. Вятърът и той диша шумно и те заразява със свободата на прищявките си, а щастието крещи отвсякъде.

Пробвахме един нов стопор на двойната безконечна талия на ролрифа на top down furler-a на асиметричния спинакер. Kакто писах навиването с тази талия отнема няколко минути яко дърпане на ръка, като ползваш и двете ръце, едната дърпа, а другата стопира, за да не се развие. Естествено трябва някой да ти отпуска постепенно шкота. Със системата Selden Twin Cam навиването може да се направи от един човек от кокпита. Безкончната талия минава през два водача захванати за леерни стойки по левия борд.

Системата се състои от два блока, един по-голям и един по-малък с два челюстни стопора на изхода на всеки блок.

С един шегел се захваща за оковка върху палубата в задната й лява част така, че стопорите са насочени към основна лебедка за лесно събиране. Когато се развива спинакерът, талията е освободена и от двата стопора. В развито положение талията минава през тях. Когато се навива, навиващото въже минава през големия блок и неговия стопор, а другото през малкия блок, свободно от стопора. Навивайки талията, едновременно и постепенно трябва да се отпуска шкотът и спинакерът не трябва да се трябва да се обезветрява. Ако плющи, се навива в горната част по-бързо и когато шкотовият ъгъл се прибере, долната остава ненавита. Изобщо, не може да се каже, че е piece of cake. Естествено, навиването на талията през електрическата лебедка е най-добре, но ще отиде всичкият ток и е удачно да се запали двигателят. Ако си на десен халс шкотът и талията се карат за нея. Много е важно, докато се навива, талията да не се заклещи и на двата челюстни стопора, тогава сигурно ще ги изкърти, ако навиваш с електрическата лебедка.

Вдигнахме и симетрика, а накрая, при прибирането в пристанището – и код 0. За жалост, то не е в най-добра форма, раздуто е и затваря задната шкаторина. Пробвахме го до 30 градуса корен, когато Кралицата почва да тръгва срещу вятъра. При приставането, както обикновено, като духа странично, телефонът пак се заклещи за перото на руля. Беше вече тъмно, когато затваряхме кепенците на яхтата. Малко преди това реших за първи път да посетя банята и нагазих във вода до глезените. Шит, пак сме забравили крана за оттичане на водата от мивката в банята и при 30° крен на ляв халс, мивката се пълни с морска вода, която след това се излива върху пода в банята. Няма да е пълен кефът, ако не се случи нещо подобно. Айде изпомпвай.

После хванах пътя за София и чак в 23 часа си налях чаша вино с късната вечеря. 

Един Прекрасен Петък!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *