Влюбеният делфин

Миналата неделя, 27.06.2021г в 10:20 двамата с Мишо отплавахме от яхтклуба в Буграс в посока Лаврио, Олимпийската марина близо до Атина, откъдето на 4 юли ще стартира Aegean 600. До там ни предстоят 450 морски мили безспирно плаване, ще ги лапнем за 3-4 дни. Достатъчно време да си проветрим главите от душната суша, където останаха и надявам се всички дертове.

Към обяд след Созопол вятърът достигна идиличната 3 степен по Бофорт на пълен бейдевинд, а вълна нямаше. Кралицата препускаше безгрижно като за първо плаване след многобройните ремонти, които претърпя тази година, включително на жизнено-важни органи. Хладилникът не е такъв и като отказа да охлажда му казахме чао и нападнахме колбасите и кашкавалите с вълчи глад, за да не останат зян. Мишо пие топла бира, а аз остатъците от неохладено розе. Животът е хубав и неподправен.Докато Мишо се потопи в следобедна неделна дрямка, аз изтегнат на десния наветрен борд наблюдавах една двойка делфини да  се надбягват с нас. Много скоро им омръзна. Сигурно са влюбени помежду си, а не в Кралицата. Сетих се за влюбения делфин, който си харесал един юноша, ухажвал го, грабнал го, наместил го на гърба си  и така цял ден препускал с него по вълните.  Юношата се удавил непонасяйки толкова обилна гейска любов, а делфинът пък от мъка излязал на брега и се самоубил. Поуката от тази история гласи, че делфинът трябва да си гледа делфинките, а юношата – девойките, а не да вършат содомии.Късният следобед сложихме турския флаг и родните брегове вече зачезнаха в далечината.Легнах малко в неуспешен опит да заспя. Много скоро моторът бръмна, за да ни напомни колко е важен, когато вятърът си отиде, вероятно и той натъжен от умиращите от любов делфини. Така бръмчахме цяла нощ. Нощнот преминаване на Босфора беше лежерно и красиво, и ухаещо на жасмин, царицата на нощта и символ на любовта. Легнах си упоен чак призори след като подминахме Златния рог. Поспах и се заредих на бързо като стара батерия. Мишо, както обикновено човърка нещо по лодката, чисти, шие, гледа. Не че е влюбен в Кралицата (то май и аз вече не съм), но е длъжен да я обича и да се грижи за нея, че да не му извърти някакъв викингски номер в неподходящ момент. Той си я има тази каръщина, както и аз – с яхтените придобивки. А може би да си карък е философски полезно, приемаш го като даденост, за да не свършиш като влюбения делфин. 

Днес е понеделник и не ми пука от този факт. С него започва един дълъг уикенд. Дори само затова си заслужава да плаваме! Нищо, че пак бръмчим на мотор в скучното Мраморно море. Май пак е време за късна следобедна дрямка. Като епитафия за смъртта на Влюбения делфин ще си пусна Singing the dolphins through на Манфред Ман.

Мраморно море

40°54’310N

28°12’754E

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *