Елвис (Спинакерът)

Цял ден в Мраморно море и цяла нощ в Дарданелите карахме в режим motor-sailing. Поне олекнахме с 50 кг нафта. Нощта беше съпроводена от турска реч по УКВ-то и разноцветните светлини на крайбрежните градове, отдавна погребали митичната Троя. Покрай започнатия строеж на мост при Галиполи трябва да се минава вътрешно откъм фарватера на двата пилона. Опънатите стоманени въжета, които ще го държат, отдалеч искрят със синьото сияние на безброй крушки.  Изобщо Турция се е превърнала в един по-малък Китай до(в) нашите европейски земи. Такъв е безмилостният ход на историята. Паметните български победи в Балканските войни останаха в аналите на далечната история.

На зазоряване следвайки уставно края на разделителната зона на корабния трафик в Дарданелите, счупихме курса на юг към една точка между Евбея и Андрос, дойде ни за фордевинд на ляв халс и съоръжихме симетричния спинакер. Вятърът беше между 3-4 по Бофорт, я вълната 2-3.  ‘Елвисът’ започна да се кълчи, усетил здравата, но неопитна ръка на автопилота. Спинакерът, особено симетричният, е вълнуващо ветрило, което заслужава интелектуално посвещение и емоционално страхопочитание.. Още при плаването на Фурия го кръстих Елвис заради специфичния танц на Краля на рока, а и неговата ефективност при пълните курсове го превръща в Крал на ветрилата. Към 11часа̀ направихме поворот на десен халс. Покарах малко ръчно, за да се подмажа на Елвис и накрая на този пост той да ме дари с някой от по-хубавите си шлагери..

Жегата започна да ни мори, както и мухите. Така карахме до късния след обед, когато вятърът заостри, свалихме Елвиса в торбата и развихме геноата.  Подминахме отдалеч с десен борд Скирос и в далечината се очертаха високите склонове на Евбея. През нощта с един прекрасен халфвинд подходихме към широкия канал между Евбея и Андрос. По средата на канала вятърът отслабна и след полунощ просто заспа.  Пак тогава, се събуди Луната и почна бавно и мързеливо да надига втората си половина, осветявайки надипленото гладко нощно море. Мишо и той се събуди, огледа се, покани ме да си легна, аз отказах и вместо мен – го стори той. За какво му е да виси на вахта…. тъмно е, не се виждат шкаторини, индикатори,  няма работа със шкоти, браси, бербери, а само тихо мъркане на нискооборотния двигател. Аз останах да тимаря Кралицата, любувайки се на нощта и на билковите аромати от островите. Всичко тук ухае на Море и Юг.

Прогнозите за дните на регатата са пълно разочароващо безветрие. С това тежко кралско корито с поизносен тик и махагон и Остарски платна, ще се пържим в жегата на опашката. Каквото – такова! А и никога не се знае….. Забелязал съм, че по време на плаване, особено, когато е в продължение на повече дни, Нептун и Еол, също като данайците, могат да ни поднесат разни “дарове” . Мишо бленува за силно време, за да се изпъчим с третия риф. А пък аз искам да има разнообразие, да не ми е само адреналиново, само скучно или само лежерно. 

Остават още петнайсетина мили до Лаврио. Връщам се към Елвис (Краля), замислих се за себе си и си избрах подходяща песен (Now And Then There’s) A Fool Such As I

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *