Ну заяц, Погоди! (Race with the devil)

Основният ни конкурент в клас IRC DH (double handed) е малката дяволица Аеther, (Dehler 30 OD) с по-неблагоприятно число (1.079) от нашето (1.061), което означава, че примерно за 6 дневна регата, те ни дават 2 часа и 35 минути, т.е това е максимумът закъснение, което можем да си позволим да финишираме след тях и да бъдем първи . Dehler 30od (one design)  е яхта на годината 2019 в категория Performance. Направо се възхитихме от нейната способност винаги “да ни извози” и да се отдалечи. Всичко си има: грот със  square head, състезателна генуа на форщага, малко по-напред – code 0 и най-напред бушприт за оромен 100 кв.м. асиметричен спинакер. Две пера на руля, два баластни резервоари общо 200. Литра. И тежи само 2.8 тона. На слабите ветрове нямаме никакъв шанс, а в маневрите бяха в пъти по-бързи. Оказа се, обаче, че и в силните ветрове ни бият, като изглисирват и надвишават конструктивната си скорост. Лично на мен не ми харесва фасонът на яхтата: къса, с ръбат корпус и широка кърма (не мога да се отърва от подхода ми към яхтите, като към жени, поне на външен вид. Грешен и Греховен подход ). Но пък е много функционална за състезателно плаване и за забавление. Вътре сигурно е спартанска, но човек като тръгне да плава офшорно, ако не е на яхта-кораб, комфорт няма. Кренът е антипод на комфорта. 

След като чупихме курса при о-в Касос на североизток, вятърът ни дойде за бейдевинд на ляв халс. Преместихме вътре багажите на левия борд, за да откреняват и те и се понесохме с крен от над 30 градуса. Бре-бре-бре! Зад нас беше малката дяволска ракета, или по-скоро комета, защото двете й пера на руля се виждаха ясно като крилата на кометите, само че откъм кърмата.

И започна един Race with the She-Devil Aether. Тяхното Code 0, което си стоеше навито пред форщага им, в горната част се беше развило и плющеше, а ние злорадствахм. Само  че вятърът заходи срещу часовниковата стрелка и дойде на 80 градуса отляво. Aether развиха Code Zero-to и минаха в турбо режим със скорост 9-10 възела, която ние не можехме да постигнем и те ни задминаха.
Ну заяц погоди!



Развихме асиметричния спинакер и  се изстреляхме напред. Успяхме да си върнем водещата позиция. Вятърът  между Касос и Карпатос заостри и се усили, сега беше моментът да направим броуч. Мишо управляваше, а аз отпусках грот шкота и натягах спинакер шкота на макс. При крен крен 40 градуса спинакерът загребваше по някой друг литър вода, а пъак аз внимавах гикът да не се забие във водата. Няма как, трябваше да го приберем спинакера. Това навиване на носа ми се стори най-бързото, което някога съм правил, облян в солена вода. Оправихме се този път без броуч.  Аether си навиха Code 0-то и зайчето почна лека полека да доближава вълка пеейки си “А нам все радио”. Имайки преднина от близо един кабелт, Мишо не миряса и каза, че сега е моментът да ги накараме да се откажат. Извадихме код зирото, съоръжихме го, развихме го и полетяхме. Само дето Еол симпатизираше Аether и реши да ни накаже. Заостри и усили на 25 възела. Минахме пак без броуч, но навиването отпред на палубата в заливащите ме вълни ми изцеди силата. Останаха няколко метра развита площ. Стискам здраво двойното въже, защото ластикът не може да възпрепятства развиването, дърпам силно, но не върви. Мишо заеба управлението и само с двойна мъжка сила успяхме да го навием докрая и да го приберем с малко скъсване по задната шкаторина. Този път данайците от Aether сигурно и те са злорадствали, но преднината си я запазихме.  

Някъде по средата подветрено на Карпатос имаше дупка с пълно безветрие, но за сметка на това с вълна. Събрахме се всички лодки от нашия пелотон. За жалост бяхме най-близо до брега за shortcut и при нас вятърът дойде най-накрая. Ужасно е да гледаш как другите лодки се отдалечават и да почват да кренят, а ние все още се клатим. Мишо беше бесен. Псуваше и си удари няколко пъти шапката на пода. Aether вече бяха пред нас на няколко мили. Единствената далавера от тяхната преднина беше, че през нощта към Родос и покрай южната страна на Родос те ни служиха за маяк. Ну заяц погоди!

Преди обяд на следващия ден, 07 юли, след Родос по пътя към Канделуса, имаше една дупка, където пак се бяха събрали всички яхти на групово страдание. Ние и Blue Magic минахме по-вдясно и страдахме само половин час. Оттам нататък поведохме в усилващите се  вятър и вълна. Aether останаха на няколко мили зад нас. Вятърът се усили, вълната се изпъчи и това беше шансът на Вълка да надделее над Зайчето от великата анимация от съветско време “Ну погоди!” Надбягаме я малката дяволица Aether. Поне засега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *