Последните 24 часа (Killer on the loose)

След самоубийствената зона при Икария, в оставащите 30-на мили до Миконос, вълната се пъчеше вече с исполински ръст, щото нямаше какво да я спре. Вятърът се установи на 30+ възела с пориви в 40-те. Ебаси! Чакай да видя прогнозата (отварям скоба, че на това плаване  бяхме заебали прогнозите. Каквато и да е тя, ние плаваме по дестинацията, заедно с конкурентите ни, както и те заедно с нас. Така например, Кольо Попов с Blue Magic ни следваше неотклонно. При толкова много острови и местни феномени и рутингите са безполезни). Все пак исках да видя каква е тенденцията, ще пада ли, ще се усилва, накъде повече?! Бавната сателитна връзка накрая извади злокобна оранжево-кървава прогноза. Убиецът беше пуснат на свобода, но този път вместо да коли жени, беше решил да мачка яхти и техните екипажи. Като в картинката с Гъливер, който бастисва цялата флотилия на враговете на лилипутите. Викам му на Мишо, по-добре няма да става, а само по-лошо, особено след портала при Миконос и нагоре, където ще лавираме. Направихме план: първо да монтираме хидрогенератора в по-спокойно море някъде към Миконос,  че без уреди през нощта сме загубени; второ да прекараме въжето на третия риф и да рифоваме. След около 3 часа стигайки Миконос, Мишо легна по корем на кърмата и взе да завива болтовете на хидрогенератора за скобата с два ключа 13, а аз само го предиупреждавах за по-големите вълни. Успя! После свалихме до третия риф при мачтата и той прекара риф талията през задната шкаторина и го върза за гика. С трети риф на грота и съвсем малко развита генуа яхтата се успокои, ние – още повече. В крайна сметка се изпъчихме с третия риф и правихме 7+ възела на лавировка. Мисля, че нямаше друга яхта с грот с три рифа. Ползата от несъстоялия се Остар, е подготовката на яхтата за него. 

Като излязохме от канала между Делос и Миконос, вълната стана необуздана и съвсем насрещна. Взех да управлявам аз. Ту падам , ту качвам, за да избегна ударите. На Мишо не му хареса моето каране. Нали се състезаваме?! Взе да управлява той и чак по мръкнало покрай Тинос ми връчи щурвала. Щял да слезе долу за една минута. (След два часа го намерих заспал на пода до масата върху торбата със спинакера). Вятърът продължаваше да духа 30+ възела. Стремях се да карам на курс около 28-33 градуса към вятъра, като поглеждах с едно око и към чарт плотера да не се надъня някъде в този непрогледен безлунен мрак. Целият отвреме на време бях обливан със солена вода, а пръските стреляха в лицето ми. Вантите свиреха, в друг тон пееше стойката на радара. Присвивам си очите и понякога нищо не виждах. Чак при малкото островче Гайрос източно от Кеа малко падна, събудих Мишо и разрифовахме. Той пое управлението. На мен адреналинът ми падна, инсомнията почна да завладява мозъка ми. Под палубата ми се причуваха разни небивалици – звукът от хидрогенератора като вик за помощ на падналия за борда Мишо, скочих, гледам, там си е на щурвала. Бях му нагласил чартплотъра на подходящия zoom, изчистих му очилата от солта, че той без тях нищо не виждаше. После ми се причуваше, че слушам радиотеатър, излязох за постоянно горе да се освестя от слуховите халюцинации. Но там пък пееха ангелски хорове. Ебаси! Добре, че почна пак да пръска здраво като разрифовахме геноата, та малко се освестих. Мишо кара последните три часа от Гайрос до Кеа, после покрай Макронизи с усилване на вятъра, чак до финиш линията под храма на Посейдон, малко след нос Сунион, където беше изненадващо тихо.  Знаел е Посейдон къде да поръча да му построят храм. Знаел е и къде да прати Убиеца на свобода.

В 04:31 Krone One финишира и беше първа в class IRS DH и 10-та в клас ORC по коригирано време.  А the killer on the loose продължаваше да млати яхтите, които дерзаеха зад нас. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *