Апология на Aegean600 (Ода на Радостта)

Измина една седмица от края на регатата и съм длъжен да й посветя един заключителен пост.

След финиша на 9 юли в 04:33 часа доплавахме на грот в 20+ възела вятър до Олимпийската марина по видело. Двигателят ни нямаше охлаждане и избягвахме да го включваме. Дойде един моряк с динги и ни издърпа до най-вътрешната част на пирса. Пристанахме на борд. Отворихме японското уиски и пихме по две шотчета. Предният път пихме някъде вечерта под Родос, за да почетем паметния ден, в който се надбягвахме с дяволицата и не направихме броуч, нито със спинакера, нито с Код зирото. След това, през нощта по време на рифоването халсовият ъгъл на грота се изтръгна от развилия се от многото вибрации шегел и в продължение на час и половина се борехме на крен в мрака с фенерчета да сложим нов шегел. Сякаш Нептун ни наказа за шотчетата отпреди това. 

След това  – баня. Имах чувството, че от топлата вода ше припадна. Отидохме в закусвалнята “При Григорис”, може би най-върховното място в марината, ядохме банички със студен чай и си разговаряхме с пристигналите преди нас екипажи (не с всички, а само с най-гладните) на Espresso Martini, D-Day, Alexa-X и с Blue Magic (последните пристигнаха след нас). На мен очите ми бяха като на оксиженист от неспане и солени куршуми. След това се затворих в задната каюта и сън, сън, сън….., чак до следващата сутрин. Мишо се беше притеснил.

На 10.07. беше заключителната церемония. Наградиха и нас като първенци в клас IRC double handed. Изобщо и за двете церемонии на открито гърците се бяха постарали много, големи кръгли маси с бели покривки с имената на яхтите, (всеки да си знае мястото), с видео стени, с умерена приятна музика,  с вкусна храна, пиене, спретнати сервитьори, с присъствието на държавни мъже и конферансие в лицето на красива гъркиня с перфектен английски. Всичко беше comme il faut. Разговаряхме с нашите конкуренти от Aether (Dehler 30OD), Blue Planet (Pogo 40) и Kallisti (Mini).  Висчки бяхме щастливи от чанча на регатата. 

Самата регата беше добре организирана. В таксата от 600 евро имаше много екстри (безплатно приставане за достатъчно дълго време, консерви и бири (ние бирите ги отказахме поради липса на хладилник), курс по оцеляване, две обилни церемониални вечери, място за складиране, изобщо балканска гостоприемност и щедрост с гръцки привкус към детайлите. 

Но най-най-най големият суперлатив на регатата, като изключим митологията на Егейско море,  са ветровете, от втора до осма степен по скалата на Бофорт, внезапните затишия с безмилостно клатене, ускоренията и поривите до 45 възела, (някои бяха засекли 50 възела), вятърът самоубиец под Икария, огромните стръмни вълни при портала на Миконос, навигацията между островите. И всичко това на фона на неуморимото жарещо слънце и вездесъщото синьо море, безлунните нощи и свирещите ванти. Такава палитра от ветроходни условия не може да предостави нито една друга офшорна регата. 

Aegean 600 ще я бъде и ще тържествува в бъдеще. Горд съм, че участвахме в първото издание и дори победихме. Гордея се изобщо с българската флотилия – от петте яхти-участници, нито една не се оттегли и всички финишираха. Aegean600 заслужава да бъде увенчана в този пост с нищо по-малко велико от Одата на Радостта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One Comment