Анализ на победата

(Octopus’s Garden)

Както е обичайно, ще напиша няколко думи за това на какво (според мен) се дължи победата ни в Aegean600. 

На първо място поставям заслугата на Шкипера. Михаил Копанов е голям моряк и  ветроходец, това е ноторно. Победата се дължи на неуморната му работа по настройване на ветрилата и издържливостта му като рулеви и правилните решения. Понякога Мишо има склонност към ексцеси, които не винаги оправдваха себе си в специфичните за тази регата бързо променящи се условия. Но, както писах преди, минахме без броуч.

На второ първо място е яхтата и нейната предостарска подготовка, извършени пак от Копанов.  При крен 40° и заливащи вълни, не протече, беше съвсем суха отдолу.  Издържа и такелажът. Двигателят ни предаде, но това е бил отколешен проблем с натрупване на нагар от изгорели газове в тръбата към ауспуха. Като пиша за яхтата, трябва да спомена здравите платна с перфектна форма, ушити от UK Sailmakers, Мармарис. Гротът с третия риф, осигурен от Медаров, ни даде пълен контрол и спокойствие през последните 12 часа лавировка в 8-ма степен по Бофорт. Електрониката  Raymarine, доставена от спонсора Шиптехникс в нито един момент не създаде проблем. Пак чрез Шиптехникс бяк купил преди това хидрогенератора  Watt&Sea, който се притече  на помощ, когато акумулаторът беше паднал критично. Акостирахме със 100% заряд.

На следващо място поставям издържливостта и решимостта на екипажа (моя милост). Дадох от себе си каквото могаТук-там поизгубих някой възел, особено при нощното каране, но не е било фатално. По устав би трябвало да се свети с фенерче постоянно, за да може да се виждат индикаторите и да се кара оптимално спрямо тях, особено в по-слабите ветрове. “Хубаво, ама може и по-хубаво” гласеше омразният коментар на старанията ми като първокласник.

Сега, когато съм далеч от морето и усещам the apparent wind по велоалеите във Виена и околностите, дегустирам вина и храна, и се мъча да обеля някоя друга дума на конския език, си давам сметка, че човек, колкото и да се напъва, си остава сукоземен. Дори професионалните моряци през голямата част от времето са на сушата, а докато плават, мислят за нея. Там са жените, кръчмите, семействата. На сушата се живее по-лесно. А морето е враждебна среда, която ни влече със своето мъртво вълнение към октоподски градини и съблазнителни сирени. Морето е Любов и Любовта е Море пееше Лили Иванова. С кеф да се удавиш в тях с надеждата, че в последния момент ще ти поникнат хриле като на Кевин Костнър във “Воден Свят”. Ако пък не, от сушата ще те изтеглят със спасителна мрежа и ще продължиш своя easy living, макар и с вперен взор в морската синева. Quo Vadis, Domine? 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *