Ostar 2022? Ще го бъде ли? HELP!


Наскоро моят penfriend и solo sailor Markus Moser запита организаторите на Ostar/Twostar дали ще има регата догодина след две отлагания. Писмото-отговор дойде незабавно и прозвуча като зов за помощ. Стана ясно, че проблемът на регатата е в бройката на участниците. Трябва да бъдат поне 12, а в момента са само 6 сигурни, един от тях е Мишо, другият е Маркус, останалите не са ми известни. Имало интерес от още 42 души без ангажимент за участие. Някои вероятно чакат да дойде 2024г, когато  трябва да бъде следващото издание съгласно тадиционната олимпийска честота, като 2020г. е вече пропусната. Следователно, шансовете през 2022г. да има Остар/Тустар не са големи, освен ако не “завалят” сериозни кандидатури за участници – яхти и шкипери. 

Защо такъв слаб интерес към Остар/Тустар? Според мен, няколко са причините:

1.Популярността на регатата е обратното на  “Кой не знай Чавдар войвода, Кой не е слушал за него?! …..” от стихотворенияето “Хайдути” на Ботев. Остар е като класно бургундско червено вино, познато само на шепа непрофесионални connoisseurs, които са си направили труда да го издирят, открият, дегустират и дори да имат късмета да изпият цяла бутилка.  Масовите любители-пиячи, дори и тези с чувствително небце, не го познават, защото то не се рекламира. Не е популярно като бордото. Такава е и регатата Остар. Не е позната. Защото не се промотира.  А в 21-ви век, както руйното вино трябва да шуми буйно, за да се казва шампанско, така и регатата Остар/Тустар трябва “да бие на очи” в специализираните издания, другите медии и в социалните мрежи, за да привлече участници.

2.Пиенето на класно бургундско може да си го позволи всеки познавач с дълбоки джобове и толкоз. Купува си бутилките и си ги изпива когато, където и с когото си поиска. В Остар/Тустар, обаче, участват не само мераклии-мореплаватели (разбирай такива като мен), но преди всичко доказали се ветроходни състезатели, уверени с собствените си възможности да плават офшорно сами, притежаващи всеобхватен мореплавателски опит.  И може би най-важното – да разполагат с мореходна яхта, подготвена за солово океанско плаване, като се почне от корпуса, неподвижния и подвижен такелаж, “остарски” платна, комуникация, навигация, спасителни средства и т.н. Всичко това струва скъпо, само част от оборудването и подготовката на яхтата са от порядъка на цената на каса Romanée-Conti. Малцина са склонни да инвестират толкова за едно състезание.

3. Остар е за Corinthian sailors. Професионалните дегустатори пият защото им плащат винарските изби, които градят винена култура. Именитите професионалисти в състезателното ветроходство нямат грижа за набавяне на яхта и за нейната подготовка. Имат богати спонсори, защото там (разбирай Франция) има масова морска култура, ветроходството носи пари. Нямат нужда от дълъг отпуск или sabbatical, на тях им плащат, за да участват в регати. Любителите-ветроходци в повечето случаи се самофинансират и крадат от бюджета и времето за семейството и работата.

4.Остар/Тустар изисква физическа и психическа издържливост и дерзание в страданието. Не е като в стихотворението “В механата” на Ботев. Студено е, мъгливо е, насрещно е, безсънно е, изнурително е, но за сметка на това се изисква концентрация, никак не е безопасно и най-вече почти не се пие.

5.Остар е английска регата и това е кофти. Французите отдавна отмъкнаха от англичаните всички single and double-handed transatlantic sailing races и вече почти няма френски участници в Остар/Тустар. А едно време половината победители бяха французи. Защото интересът и отношението към ветроходстовото на Острова е като към пиенето на класно вино – все още се счита спорт/пиячка за елити и нищо не се прави /не се дават пари/ за развитието му. Не се прави нищо и за регатата Остар/Тустар. Сякаш мястото й вече е в аналите на историята на състезателното офшорно ветроходство.

За да не се превърне Остар в стар класически роман, който никой вече не се наема да прочете, трябва да се изкара наяве и на челно място във витрината. И като отчитам появилия се напоследък значителен интерес към ветроходството у нас, както и зачестилите покупки на ветроходни яхти се питам: Защо нашата възродила се морска родина не участва с повече участници в тази регата? Остар/Тустар не е Евровизия, че всяка страна да има по един  излъчен представител? Мишо Копанов се самоизлъчи, никой не го кандърдиса да участва. Има още 10 месеца до старта. Не е невъзможно да се подготви една яхта за Остар/Тустар 2022г. А и мисля, че имаме талантливи, опитни и корави ветроходци, които да сформират солов или двойка екипаж. 

Да помогнем ако не на англичаните, на традицията на Остар/Тустар! HELP!

P.S. Ако се намери още един нашенски екипаж за Остар/Тустар 2022, ще му осигуря една каса класно бургундско вино (няма да е гореспоменатото).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *