Трима пичове в една лодка (За нас морето е море!)

В неделятя на последния ден на октомври и  на връх празника на Вси Всетии, Диан Зайков, Росен Воденичарски и аз отплавахме от Кавала, за да закараме Кроне 1 до дома й в Бургас. По същото време Мишо Копанов дерзаеше някъде под Пелопонес, за да закара в Бургас Chocolate 3 след доброто й представяне в Middle Sea Race. До Кавала ни докара Веско Няголов, който обича да върти геврека и километрите само за идеята  и за да помогне естествено.

Кралицата стоически ни чакаше на понтона,  досадно oблизвана в продължение на два месеца от лига и ракушки. Личеше й, че много я сърби. Без да се мотаем донесохме с туби гориво и още в 15 часа отплавахме към Тасос.. С повече ръчка на двигател и ветрила на остър бейдевинд стигахме вече по мръкнало западния край на Тасос. Установихме, че и двете странични навигационни светлини не работят, (дясната беше сдала багажа още по време на регатата).  Ватърът  беше спрял и към 19:30 часа пристанахме спокойно на почти празния кей в Лименария, за да изчистим на другия ден на спокойствие дъното и да решим някак си проблема със светлините. Времето беше топло, вечеряхме навън в близката кръчма, през нощта преваля, а сутринта ни събуди усмихнато есенно слънце. След като купихме аварийни светлини, още един челник, батерии, храна и вода, към 10:00ч. двамата с Дидо навлякохме неопрените и почнахме чистенето. Тя водата не беше чак толкова студена, но прекарахме в нея над два часа. Клъстери с ракушки и много, много лига. Бях се подготвил с едни яки шпакли, сделани в САЩ, които свършиха добра работа в комбинация със скочбрайта.  Междувременно ни направиха и проверка от гранична полиция. Както си бях с неопрена, им дадох всички документи, казаха ОК и си тръгнаха, като преди това ни пожелаха nice vacation. Любезни полицаи, без да се правят на лосове. Като приключихме с дъното, кила и винта, се съблякохме голи на кея и се поляхме с маркучите. Росен не пожела да сподели това очистително къпане и слава Богу не ни снима. Така увенчахме първия  ноемврийски ден с малко нудитски плаж  на празния кей.  Към 13 ч. отплавахме в посока Дарданелите. Бръмчахме на двигател и грот и чакахме да духне попътния южен вятър, който да разчорли косите ни, (на Дидо и брадата му) и да се понесем в транзитен галоп към родните черноморски брегове. Но  Еол го беше отложил за следващия ден. В  лежерната скука на  безветреното плаване и съзирайки далечния колос на Самотраки, решихме да хвърлим ези/тура за това дали да спрем на Самотраки и да вечеряме или да продължим. Езито (Самотраки) надделя два пъти пред Дарданелите (един път) и така с 2:1  цепихме курса 10° градуса наляво и по тоя повод вдигнахме наздравица за уж случайноя/тайно желан от всеки един от нас избор. За сетен път се убеждавам, че за плаването няма сезони., както и че трима пичове в една лодка и без куче е много добра идея, особено , когато  хвърлят чоп. 

За нас морето е море!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *