За тихите самотни мореплаватели (Ride a white Swan)

Познавам един такъв нашенец. Не е като мен родѐн морско чадо, от средата на България е, но пък вече се е слял с морето. Живее си сам на неговата си яхта, на другия край на света, в момента е в Мексико. Ще си плава цяла зима по тихокеанското крайбрежие, а после “ще отскочи” до Хавай и ще се върне някъде към Канада, а зимата back to Meксико. Понякога лети до България и плава като шкипер на някоя чужда яхта или прави delivery. Това лято не се засякохме, той лежерно плаваше със спирки по островите, а ние препускахме като луди надлъж и нашир в Егейско море. Все бързаме дори и когато не се състезаваме и забравяме, че плаването е самоцел, а не транспорт.

Евгени с яхта Мариша си е постигнал неговото тихо щастие. Дори постовете му са спокойни, описателни,  неналагащи гледни точки. Аз съм много по-opinionated, когато пиша, (дори и сега). Между впрочем, през този зимен сезон, той си търси компания за плаване там и не в режим на чартър .   https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=187761856889809&id=109944908004838&m_entstream_source=timeline&ref=page_internal&__tn__=%2As%2As-R 

Човек от моето поколение, но с модерно мислене. И повече плава, отколкто пише. Който желае, може да го потърси във Facebook на страницата на неговата яхта Мариша @marishaboat. Многократно ме е канил в последните години да плаваме заедно, но аз  (по израза на един друг самотен ветроходец с винтидж алуминиева яхта) съм вързан с прекалено много котви за сушата. 

Понякога им завиждам на тях, самотните мореплаватели, успели да излязат извън орбитата на конвенционалия живот на сухоземния човек, но това е само моментно настроение в стил “ако можех и аз”.

P.S. Вчера извадиха Кралицата на сушата. Почва се наново Остарската подготовка. Сякаш сме в оня филм с Бил Мъри “Омагьосан ден” (Groundhog Day). 

P.P.S. Снощи си пуснах един по-малко известен диск на Т.Rex, който колегата от кантората ми даде. Не беше много слушаем, но една позната песен се набиваше на ухото като красива яхта разперила бели крила в свеж вятър  и успя да раздвижи застоялата ми зимна кръв. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *