От Босфора към Царево през ноември

Екипаж: Румен и Диан

Още по време на плаването през Босфора, на 20 ноември 2014г. в малките часове след полунощ, след преминаването под третия мост, времето се развали. Внезапно задуха силен западен вятър, който за няколко минути достигна до 20-25 възела и след около половин час заваля дъжд. Диан си почиваше след дългото управление на ръка в разделителната зона между двата корабни коридора в Мраморно море при 5 степен вятър от юг. Аз бях поел управлението след сваляне на ветрилата, непосредствено преди влизането е Босфора. Около 03:30 часа сутринта излизах от Босфора и вече бях в Черно море. Изведнъж температурата беше паднала с няколко градуса. Също така усетих и по-студената морска вода. Вдигнах грота и развих стаксела. Към 06:00 часа бях подминал котвената стоянка на корабите, чакащи да влязат в Босфора. Диан се събуди и пое управлениетто. Аз слязох долу да си почивам. Около обяд вятърът беше чист северозапад, т.е. идваше от посоката на нашата дестинация Царево със сила 5 степен по Бофорт. Почна да се появява и неприятната къса и неравномерна черноморска вълна. Плавахме с двойно рифован грот и частично навит стаксел.

Следващият видео клип е заснет с моя мокър стар айфон 4.

Левият халс ни насочваше навътре в морето и беше по-неблагоприятен откъм посрещането на вълната. След като влязохме достатъчно навътре, около 13 часа направихме поворот и плавахме на десен халс, като скоростта ни беше над 7 възела при поносим крен. Около 18:00 часа вече се мръкваше, бяхме на десетина мили южно от нос Инеада, направихме поворот и отново на ляв халс посрещахме вълните. Решихме да правим по-къси халсове, за да не влизаме навътре в морето с цел избягване на голямата вълна. След траверсиране на нос Инеада, вятърът падна, решихме да караме направо и включихме дигателя за последните 15 мили до Царево. Температурата през нощта беше паднала значително и в кокпита студът се усещаше силно. Решихме да сменяме вахтите на всеки кръгъл час. Долу, под палубата, бях включил великата дизелова печка Ебершпахер (някои моряци я определят като най-хубавото нещо на зимното плаване). В 01:30ч. пристанахме в пристанище Царево (първото българско пристанище, където може да се направи гранична контрола при влизане от Турция), където ни чакаше полицайка от гранична полиция, която направи проверка на Фурия (преди това при прекосяване на граничната линия между Турция и България от Гранична полиция ни се бяха обадили на канал 8 по УКВ-то и ние им бяхме отговорили). Оказа се, обаче, че не можем да продължим, защото митничарят ще дойде сутринта от Бургас. Това отлагане не ни притесни, защото бяхме и без това уморени след четиридневното плаване и имахме належаща нужда от сън. На следващия ден, 21 септември, след като отметнахме всички формалности, около 10:30 часа отплавахме за Созопол. Тези последни  20 мили се оказаха най-трудното плаване от целия преход от Порто Куфо до Созопол в периода 17-21 ноември на 2014г. Около обяд вятър и море станаха 6 степен по Бофорт с чести пориви на вятъра от 7 до 8 степен. Вятърът духаше от север/северозпад и обрече нашето плаване на остър бейдевинд. Двамата с Диан опитвахме различни комбинации на ветрилата. Гротът, естествено, винаги беше на втори риф (Фурия няма трети риф). При изцяло развит и максимално натегнат стаксел, гротът не работеше изобщо и беше безполезен. Докато бях в Дания, Олуф ми беше казал! че в силно време Фурия може да плава на остър бейдевинд само на стаксел. Свалихме грота и пробвахме този вариант. Фурия качваше много добре, но кренеше прекомерно, трябваха й поне четирима души да откреняват на наветрения борд, които ги нямаше. При частично навиване на стаксела, без грот, Фурия плаваше по-равна, но се компрометираше качването. Вдигнахме грота отново до втори риф и навивахме стаксела постепенно. В крайна сметка на това силно време най-добрата ветрилна комбинация на Фурия за остър бейдевинд се оказа двойно рифован грот и около 6-7 кв.м. развит стаксел, максимално натегнати, както беше и ахтерщагът. В този вариант на десния, по-благоприятен халс (към брега) Фурия се движеше като в коловоз с hull speed. На левия халс (към нос Емине), обаче, положението беше различно. Стръмна къса объркана вълна с разбиващи се гребени идващи от носа, малко вляво и значително забавяше скоростта.

Ударите при слизане от вълна не винаги можеха  да се избегне въпреки активното управление на ръка. Правехме множество къси халсове, докато стигнем до  Созопол. Накрая, след един финален победоносен бакшаг със скорост 9-10 възела в равното море преди входа на пристанището при 40% ветрилна площ, пристанахме в марина Созопол.DSC03992DSC04061DSC04063

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *