Krone 1

Регатата е отменена. Остар 2020 се отложи за догодина. Срамота! 60 годишна английска традиция на най-яката презокеанска регата за безстрашни самотни ветроходни мореплаватели беше победена от един вирус с корона, но не кралска, а китайска. Всъщност не я победи вирусът, а заразителният панически страх от него и политическата коректност да се прави правилното в един неправилен свят. Не мога да приема извинението на организаторите, че едногодишното отлагане е за сигурността на участниците. Та каква по-хубава карантина за самотните мореплаватели от тази – да плават в една безвирусна среда. Единствената грижа е в пристанището на отплаване да се запасиш с достатъчно храна и вода до края на света, нещо което всеки прави на сушата. Нито струпването на двадесетина яхти с двадесетина шкипери в Плимут е опасна драма, доколкото нито един от …

Апокалипсисът идва, но вместо напалм във въздуха се усеща безмирисен вирус и не само in the morning, а денонощно. А ние още не сме поставили дата на отплаване, защото платната пътуват насам като охлюви, на които не им пука дали ще се заразят по разните разпределителни хъбове и летища. Слава богу, че няма да ги карантинират (засега). По всяка вероятност ще се развържем от бургаския док някъде около 20-то число, (надявам се да е преди, но кой знае). Чудя се кое пристанище да посочим като дестинация на изходящата контрола? Катания?! Как ли ще ни изгледат граничните? Вероятно ще кажат “не може!”, защото Апенинският полуостров е заличен от всички морски и пътни карти, с изключение на медицинските атласи. Сякаш краят на света е на съседния полуостров. Но каквото и да стане, …

Онзи ден се огледах, но не в огледалото, а в дъното на Кралицата. Харесва ми да я гледам отдолу, когато е на сушата и преди пускането на вода, и преди la navigation. Знаех, че Коста Стергидов и Мишо са излъскали дъното с шкурка 800, но пък чак толкова огледално, че да си видя посивелите коси върху светлосивия антифаулинг, не очаквах. Това се постига само с перфекционизъм, упоритост и голям мерак. Защото Коста ги има и трите, а Mike освен това гледа на Нея като на Своя. Нищо, че юридически не е (доколкото ми е известно, той на хартия не притежава яхта). Но има ли значение? Твоята яхта е тази, с която плаваш. Собствеността е кражба безпардонно е заявил Прудон. В морето и океана няма собственост, няма собственици, има ги само Нептун и …

Вчера беше високосният ден, но не отплавахме. Платната ги няма. Чакаме ги. Издъни ни доставчикът. Мишо вдига кръвно, аз сменям графици. Правим планове А, B, че и С. Няма да тръгнем сигурно и другия уикенд. Очертава се тръгване след средата на март. Няма време, обаче. Ще бъде плаване на “тъгъдък”. Само по прави отсечки е над 3000 м.м., а е ноторно, че на ветрила не може винаги да се плава така. Лошо е да се движиш по график в морето, но май ще трябва. Някак си ще се справим. Мишо ще се справи. Трябва да си направи и сам квалификационното плаване от 500 мили до края на този месец. Притеснявам се, че няма да има време за почивка преди старта за него, за Остареца. Е знаем, Mike е железен, но …

В Северния Атлантически океан тези тримата си купонясват от вчера. Купонът продължава днес и утре. Винаги, когато видя на екрана такова време, си мисля за малките ветроходни яхти, които са там, за моряците на борда им, за усилията, безсънието, стреса, чанча, сбръча, който изживяват. Те са там, а ние сме тук, на топло и сигурно (ако изобщо има нещо сигурно в този свят и в това безинтересно време). А боговете, онези горните трима, сякаш нарочно създават този Hell, за да ни докажат колко сме нищожни, дори да не сме нищи духом. Уви, времето ще става все по unpredictable и ние ще трябва да свикнем да го понасяме и преодоляваме, понякога с жертви, (затова се е включил и Плутон). Тъкмо поради тази причина е много важно яхтата да бъде добре подготвена, …

В последно време живея между работата и плаването, което е безспир. Нищо, че съм на далечната студена суша София. За мен плаването е състояние на духа и тялото. И през последните два месеца се подготвям за него духом и тялом. Защото наближава, много скоро е. Стремя се по-често да правя кардио упражнения, за да заякне раненото ми сърце. Иначе душата ми е яка. Мисля, че бих издържал дори един нов Тюстар. И така, остават 3 месеца до Остара. Мишо Копанов работи ежедневно по яхтата и нон-стоп мисли за него, а пък аз си мисля за нея и за нашето без-0-старно плаване до студения Плимут. Преди това ще плаваме през студените Черно, Мраморно и Егейско море, после Мишо ще си направи сам задължителната singlehanded тренировка от Атина до Сицилия, а оттам …