Ветроходна Палечка с големи амбиции (Отведи ме до края на света!)

Австралиецът Джон Макинтайър, организатор на соло околосветските винтидж регати Златен Глобус 2018 и 2022, умее добре да експлоатира романтизма и екстремизма във ветроходното плаване.  Новият му проект е ClassGlobe 5.80 метров монотипен шпертплатов ветроход.https://www.classglobe580.com/ Нещо като клас Mini, само че не за професионални ветроходци, а за моряци романтици-екстремисти, които ще прекосяват състезателно атлантическия океан в стил back to basics. Вече 80 ветроходци от различни краища на планетата са закупили проекта (300$), дело на полски яхтен архитект. Plastimo ще изработва и продава кит “направи си сам”, а Selden и Sparcraft ще изработват мачти и неподвижен такелаж. Има и 10 производители, които са заявили интерес да произвеждат висококачествени платна. Бюджетът да си построиш яхтата сам ще бъде между 15-30 000 €.  Първата презокеанска регата се очертава да бъде догодина наесен някъде от Португалия …

Short handed sailing/racing

Плаването с намален екипаж ще бъде все повече на мода включително и в регатите. Днес сутринта гледах един кратък видео репортаж  на Матю Шийнън, ветроходен журналист, 17 годишен оцелява в трагедията Фастнет 1979 на обречената яхта полутонник Грималкин, на която загива баща му и още един член на екипажа. Има хубав филм за трагедията тук https://youtu.be/GHTKMGO0YYw В центъра на репортажа беше Jeanneau Sunfast 3300 и модата на shorthanded racing. https://youtu.be/LBtEGmR7Q70 Това е тенденция от няколко години, поради все по-голямата трудност да се събира екипаж за клубни регати, повишените разходи за издръжка на по-големите яхти, промяната в навиците на прекарване на свободното време в 21-ви век. Освен това, нещо много важно – в едно състезателно океанско прекосяване големият екипаж има нужда от голяма яхта, по-големи количества храна и вода, safety оборудване за …

Survival (Life’s a Gas)

Онзи ден попаднах на статия за корабокрушение в Южния океан.  На 27.02.2020г. на 53 градуса Южна ширина на около 1000 морски мили югозападно от Нова Зеландия последният участник  в La Longue Route, 68-годишният Тиери Дерой е принуден да напусне 46 футовата алуминиева яхта No Comments, обезмачтена след преобръщане в десетметровите вълни и пълнеща се бавно с вода. Изкарал повече от 24 часа в спасителния плот е спасен от случайно преминаващ наблизо търговски кораб. Преживаното от него може да се прочете тук (не зная как ще работи с Google translation).  https://voilesetvoiliers.ouest-france.fr/securite-en-mer/naufrage/ca-vous-est-arrive-j-ai-fait-naufrage-dans-les-cinquantiemes-hurlants-e5224792-b176-11ea-b307-be04ec004356 Chapeau на Тиери Дерон, който независимо от възрастта, травмата получена при преобръщането, студа и стреса след преживения capsize, за момент не е помислил да се предава и да умира.! И късметът го е споходил. Единственият кораб в този безлюден океан е закъснял в …

Мумията на прилепа

(La troisième cloche или размисли за самотната смърт) Днес, в планинското ми убежище, в едно забито забравено село високо в планината, след година отсъствие, докато почистваше висящата от тавана лампа, жена ми откри мумифициран прилеп висящ с главата надолу в типично батманска поза. Как е попаднал вътре един господ знае. Бил е затворен кой знае колко дълго време. Вероятно е умрял от глад и жажда или от мъка от самотата си (или от преяждане с мъртви мухи, както предположи един умник от селото). Преди четири години някъде в близост до филипинския бряг на една дрейфаща яхта се откри мумифицираното тяло на нейния самотен шкипер, сякаш заспал на щурманската маса. Самотната смърт изглежда тъжна, дори зловеща, но е толкова естествена и природосъобразна. Животните като умират се уединяват. Те сякаш усещат, че …

Брегоукрепителните извращения и мечтания по the high latitudes

В морето няма извращения. Има само естествена природа, такава дето трудно може да бъде имитирана и пресъздадена в паркове, зоологически градини и аквариуми. Извращението е рожба на човешката дейност. Слава Богу, че 90% от нея се развива на сушата.   Извращението още повече бие на очи като го погледнеш с чист взор откъм морето. И тогава се молиш за цунами, което  мощно да удари по брега и да срути всички “брегоукрепителни съоръжения”, да погълне  разните дворци, хотели, огради, морави със статуи на коне, (че дори и статуя на Спасителя).  Извращението те отвращава, когато го чуеш в prime time от устата на високопоставен чиновник, чиято длъжност изисква безкомпромисност и навременна намеса срещу извращенията. За да се отървеш от фона на извращенията, ти се иска или да запрашиш навътре към хоризонта, но пък граничните веднага ще ти …

Граници и свобода

Покрай корона вируса си припомнихме, че има граници. Всъщност ние никога не сме ги забравяли. 45 години граници с изходни визи за малцина, после още 17 години с входни визи. През последните 13 години поне няма визи, но границите си ги има. Едва като навъртим 1000 км на запад и северозапад (отвъд “Желязната завеса” ) забравяме за границите. Корона вирусът обаче ги върна светкавично и решително, че дори начерта градски граници, като в Средновековието, а в някои държави свободата на придвижване беше в рамките на кадастралните граници на съответния имотен идентификатор. Въвеждането на “корона” границите показа колко е крехка свободата на движение на сушата. А тази по въздуха остана само за птиците.  Единствено откритото море все още има имунитет срещу чертожниците на граници поне на 12 мили от суша. И сега …