FEMME A LA MER!

Записки от подземието. ПОСЛЕСЛОВ 08.11.2019 Минаха повече от три месеца, откакто ме изписаха. Отдавна съм в цивилизацията. Вече не е лято. Ходя на работа, шофирам колата, карам си Веспата, колелoто, пия си виното, станах дядо (буквално), гласувах. Върнах се към нормалния, скучен ритъм на ежедневието. Сърцето ми и то сякаш взе да скучае и си тупа равномерно. “Добре, че не избързахме и не Ви го сложихме (пейсмейкъра)”, рече докторът като ходих на контролен преглед преди два месеца. Смениха часовото време. Ноемврийските дни са къси, но необичайно топлоусмихнати. За разлика от тях, аз съм леко начумерен, че ми пропаднаха грандиозните планове за по-далечни плавания и предизвикателства през тази и идната година и все си задавам въпроса “Защо?”, на който има много отговори, но нито един от тях “не ми изнася”. Чувствам …

HOPE I DIE BEFORE I GET OLD!

Записки от подземието. Глава XV. 02.08.2019 След обяд Изписаха ме. След малко си тръгвам. Ами сега накъде? Ще трябва да пренаредя живота си! На първо време ще започна да пия антибиотици срещу Самоизмамата, че съм “Железен”. Кой ми замъгли така мозъка!? Не беше LSD. Или друга дрога. Явно the Lunatic is in my Head, откакто съм се родил. “Синдромът на Изтърсака” – с вроден пейсър на самочувствието, че е Голям Пич. Сещам се как се брояха отгоре надолу шестте копчета на новобранската войнишка куртка в казармата: “Какъв Пич Бях Каква Путка Станах!” Сега съм новобранец в третата възраст. Не ми се ще да ставам старо куче. Hope I die before I get (too) old. Освен това, такива като мен не се учат от грешките си. Те ги повтарят, докато ги …

FAUX PAS! (Doctor Jekyll and Mungo Jerry)

Записки от подземието. Глава XIV. 02.08.2019 Преди обяд Денят започна с важни новини и ГАФОВЕ. Сутринта дойде една сестра и ми каза, че днес ме изписват. Ебаси! Седя си облегнат в болничното легло и дори не се радвам. Ще видим какво ще каже моето ранено сърце по въпроса. Дали ще преглътне болката и в домашна обстановка ще спре да хълца или ще каже “Чакай малко да си почина за минута-две”, пък после може и урна…. Преди малко докторът на ехографа, онзи със статистиките, завърнал се свеж от отпуск, взе да ми обяснява, каква хубава застраховка бил сложеният ми пейсмейкър! …..” ??? “Ама докторе, на мен не са ми сложили”. “Ей, май се изложих. Щом доцентът е преценил така, а той е най-добрият, значи решението е правилно.” Връщам се в стаята …

RAIN SONG

Записки от пдземието. Глава XIII. 01.08.2019 Навън вали. Няма нищо по-хубаво от лошото време. Имаше роман на Богомил Райнов с това заглавие за Емил Боев, българския, соц вариант на Джеймс Бонд. Имаше и филм. “Piove, Piove su le case Piove dappertutto E dentro me” Вали Вали върху къщите Вали навсякъде Вали и вътре в мен Dolcenera Обичам да вали. Особено, когато съм затворен. По време на дъжд почти всички човеци се скриват в своя мравуняк. И чакат да спре, да изгрее слънцето и да се усмихне трайно, и чак тогава дръзват да изпълзят навън. Защо, какво му e лошото на дъжда?! Страх ги е, че ще се намокрят и ще изстинат. Ще ги повали някоя болест, усложнение и после операция на жизнено-важен орган. Изобщо дъждът е враг, особено на изнежените …

CAN IT REALLY BE SO SERIOUS?

Записки от подземието. Глава XII. 31.07.2019 след обяд Room No.7 Вече съм пациент 7-1, преместиха ме в стая с по-голям номер. Пропуснах Зала за аутопсии №4. Room №7 е близо до изхода. Май ме гласят да си ходя. Не искам да си ходя! Нека да остана тук! Голям кеф е! Познавам персонала и той ме познава. Развил съм синдрома на “старото куче”. Освен това, не съм от пациентите, които създават проблеми. Само дето съм далеч от купона до деска на главната сестра и съм лишен от удоволствието да подслушвам. За сметка на това засега съм сам с още две празни легла. “Самотата, Санчо, е едно от най-ценните блага….” Самотата е по-ценна от Свободата, защото ако не си самотен, няма как да си свободен. Иначе, нямаше да ми се размине турският …

ZOMBIE

Записки от подземието Глава XI. 31.07.2019 Нов ден, стар късмет! След стреднощните рутинни процедури (точене на кръв, температура, ЕКГ, Кръвно) трудно се заспива. Затворих очи призори и се събудих чак като донесоха закуската. Излязох бавно от небитието на тутакси забравения сън. Поглеждам през държаната постоянно широко отворена врата на стаята – в коридора бавно, като затворници, но с провлачена походка на зомбита, се разхождат ранобудните болни. Насилих се, станах, изядох си чинно закуската, малко тоалет, за да се приведа в болнична опрятност и слязох долу до машината за кафе. Старая се да вървя като забързан за работа болен, а не като зомби. В бързината съм взел една монета от 10ст. по-малко. Нищо, няма да се глезя с лаваца. Ще пия от обикновеното. Да, но му сбърках дължината. Още малко и …