Отново АRC с български байрак (Моряшки поздрав!)

Щастлив съм по две причини:

Първата е, че ми е мило и драго да видя отново български байрак на яхти участници в тазгодишното Атлантическо рали. Все пак, от една страна – малка България е толкова далеч от Атлантическия океан, а от друга – нашенските масови медии са късогледи и не забелязват българския флаг, когато се вее на такова популярно международно ветроходно събитие. Не е race, но е рали и то презокеанско. И по флаговете в него човек се ориентира за морската култура на различните народи. Затова редовното ни участие поставя България наравно с големите морски нации. Естествено, ако има корабокрушение на българска яхта, бг медиите веднага ще го отразят, ще се престараят дори. Преди 4 години, когато спечелихме първия български ARC ни записаха интервюта за едно популярно неделно предаване в голяма телевизия – Мишо от Бургас, Диан от Доминика, (специално за скайп интервюто дошъл и застанал на котва с Фурия на неудобно,  но с wi-fi място), а аз – в централата на телевизията в София. Предаването така и не ни излъчи интервютата и клиповете. Просто решиха, че има по-важни и интеpесни събития, с които го запълниха. Две години по-късно по повод злополучното потъване на Фурия водещият на същото предаване поиска да направи репортаж за фиаското. Мишо като истински пич отказа, за което му благодаря. Медии-лешояди!

Втората причина да съм щастлив е, че тогава, през 2015г. ние (Мишо, Диан и аз) с Фурия бяхме първите които развяхме мощно българския байрак на АRC 2015 и вдигнахме високо летвата, но затова вече писах тук http://krone-1.com/?p=2884. Оттогава всяка година има българска яхта участник. Гордея се с този факт.

Такива две български яхти с български екипажи има и тази година.

Стефан Николов с яхта Finoor S води в клас F. Поздравявам го и съм уверен, че ще победи. Има модерна, мореходна и удобна яхта, както и достатъчно знания, умения и опит, а освен това е и бургазлия. А ние сме корави (не че варненци не са). Все сме морски хора. Да си призная, аз отдавна му завиждам. Мисля, че си е построил личен комунизъм или по-скоро капитализъм: къща на брега на морето с изглед към марината, скандинавска яхта от сой, свободно време и не на последно място – жена, която го следва във всички плавания. Просто всичко му е на 6. Затова е редно да спечели в този ARC, (че да си направи монопол на хубавите неща по шестобалната система), но най-вече защото Стефан е истински моряк-мераклия и вече “капитан далечно плаване”. Желая му от сърце успех на него и на Силвия.

Следва да отдам почит и на втората българска яхта участник Be Love с шкипер Бедо Доганян, която се състезава в клас А. Желая на екипажа комфортно плаване на една истинска океанска удобна туристическа  яхта (Amel 55), плаваща под български флаг.

Ами сега какъв да бъде музикалният избор?
Моряшки поздрав с “Моряшко сбогом” на Емил Димитров

https://www.vbox7.com/play:2c79cbb4

LET IT BE!

След вероятно доскучалите записки от Света Екатерина отдавна е време да пиша за това, за което есъздаден този блог – за ветроходното мореплаване и за яхтата Кроне 1.

Преди повече от месец загатнах тук http://krone-1.com/?p=4194 за едно българско участие в Остар 2020 – най-гадната трансатлантическа регата за самотници и двойки, която преди три години потопи Фурия. Тогава не участвах, но яхтата се прееба, прееба се и победата на Мишо и Диан. Догодина също няма да участвам, заради ненадейното ми пребиваване в Света Екатерина, което беше лоша поличба. Най-малкото, на всеки един от двама ни ще му минава през ум, че мога да се прееба и да се наложи морско погребение, което пак ще прецака регатата. Все пак това не е авантюра, а състезание и то very tough. Не че ми пука много за мен самия (Apres nous, le deluge е казала мадам Помпадур), но няма да е честно спрямо Мишо. Затова ще участва само Той с Кралицата. Така трябва! Let it be!

Ами аз?! Нищо! До Плимут има много вода, която ще прецапваме заедно, а после от Нюпорт обратно пак си е плаване. Но няма да е състезание. Последното изисква много повече от знания, умения, мъжество и воля за победа. Изискват се изключителни качества на мореплавател, а те са безспорни при единия от нас.

И така, Ladies and Gentlemen, обявявам официално в този блог 14-тия участник в Остар 2020 – Михаил Копанов.

https://rwyc.org/ostar/competitors/

Неговото име е познато на всички у нас, които имат нещо общо със състезателното ветроходство. В олимпийското ветроходство то е известно и по света. Нямам намерение тук да публикувам ветроходната му биография и многото награди. Мнозина са изплавали повече морски мили, но няма друг, който да е по-титулован от него. А Кралицата държи на титлите. Не може да й натрапиш някой Nobody.

Писах вече, че е по-яко да правиш Остар вместо Тюстар. И това безспорно е така. Тюстарът е компромис за тези, на които поради една или друга причина не са готови да се пробват сами. Затова ако е гарга, нека да е рошава! Ако съдим по броя на участниците в двата формата, ще се види, че Остарът е много по-популярен. И сякаш погромът от перфектната буря на Остар/Тюстар 2017, възроди интереса към тази най-стара презокеанска регата за аматьори, неглижирана през последните десетилетия.

И така, тандемът на българското участие в Остар 2020 се казва Копанов-Кроне I. Да им стискаме палци. И нека всеки изпрати добрата си енергия към това начинание, за да се превърне то в подвиг.

Let It Be!
(На великите начинания подхожда велика песен на велика група)

Отново Кор Кароли

Най-престижната българска “офшорна регата”. Слагам кавичките, защото не е в открито море, а е в крайбрежните води, но все пак е най-дългата, обхваща по-голямата част от черноморския ни бряг и e единствената подобна на офшорна. Може би най-хубавото й е, че се състои в средата на август, когато Нептун е по-щедър на вятър и вълна.

Кралицата не победи, но е втора (по коригирано време естествено). Резултатите могат да се видят тук 

http://www.nauticabull.com/%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d0%b0%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b4%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-xix-cor-caroli-icard/

Не е бърза лодка, но има превъзходен шкипер, сърцат екипаж, синя кръв и естествено, тя обича да плава в Черното море. Нищо, че напоследък плава без мен, за което сърцето ме боли. Болката е сладка, когато знаеш, че яхтата щастливо се носи по вълните в своите одежди, вместо вързана на грозния кей да се поклаща скучаеща и расьблечена, и да прихваща всякакви кожни болести в застоялата пристанищна вода.

А и така погледът отдалеч е по-трезвен. И той вижда, че участниците не са толкова много, колкото на мен ми се иска. Защо е така? По нашето Черноморие има вече доста ветроходни яхти. Хендикеп системите IRC и ORC позволяват на всички да се съревновават честно и да получат относително справедливо признание за ветроходните си умения. Но сякаш участието в регатите у нас е като на нашенски избори – вяло, ходи само твърд електорат. Бих перефразирал Алековата “Европейци сме, ама не съвсем” с “Ветроходци сме, ама не съвсем”.

Какво да направим, че да разредим нашата задръстена сухоземна кръв и да внесем в нея малко хепариново черноморско синьо? Повече реклама? Понеже сме “освобожденци”, се впускаме сляпо във всичко, което е модно и рекламирано. Че сега не е ли модерно ветроходството? (Май само круизното е такова, защото се свърза с тюркоазените води и островите оттатък Дарданелите и още по-нататък). А защо не се рекламират ветроходните регати повече? А може би трябва в регатата “Кор Кароли” да се въведе и клас “Shorthanded”, за да се привлекат към състезателната кауза и многото лодки с оскъден екипаж, включително тези, които ще плават без спинакер? Защото не е важна толкова победата, колкото стремежът към нея.

В заключение, кога ли ще видим 100-на ветроходни яхти-участници в регатата “Кор Кароли”, стартиращи (или финиширащи) в Бургаския залив?! Ще бъде предизвикателство за художниците-маринисти. Яхтите може да са малки, не е важно да са нови, не е задължително да са с карбонови мачти. Важното е да са много и да са с мачти и ветрила на тях. Ще има повече яхти със сходни числа по хендикеп системите, ще има повече класове с по-справедливо класиране. Защото не е нормално яхта с TCC < 1.000 да е в един клас с яхта с ТСС > 1.100.

Най-важното е да не забравяме, че ветроходната яхта, дори и да е голяма, не е наш дом, а средство да избягаме поне за малко от домошарието и неговите околности. Защото не сме Born to be Wild!

R.I.P. Peter Fonda!

Регатата “Пътят на рома” стартира днес

Една от най-престижните френски презокеански регати за самотници “Route du Rhum” стартира днес в Сейнт Мало, Бретон. 3500 морски мили до френския караибски остров Гваделупа. Провежда се веднъж на четири години. Тази година се навършват 40 години от първото издание през 1978г. 123-мата участници в нея са елитът на световното състезателно ветроходство, предимно французи. Няма да изброявам имена, плеяда от ветроходци, които във Франция са със статус на рокзвезди, но у нас едва ли значат нещо. Разпределени са в шест класа: 1. Ultimes (ултрамакси тримарани); 2. Imoсa 60 (едно корпусни 18 метрови еднокорпусни, същите като на Венде глоб); 3. Multihulls 50; 4. Клас 40; 5. Ром Мулти  и 6. Ром еднокорпусни, където са всякакви други. Подразбира се, че тази регата е сравнима с един трансатлантически ветроходен спринт с преобладаващи попътни /за халфвинд  и бакщаг/ветрове. Няма нищо общо със северната регата Остар/Тюстар, където състезатели-непрофесионалисти (Corinthian), плават с осигурени и оборудвани от тях самите яхти, по пътя на Титаник, в студения насрещен мега shit на Северния атлантически океан. 

За да се добие представа до каква степен надпреварата за скорост е “изродила” традиционните яхти и ветроходно плаване, е достатъчно да видите този клип за единия от супер макси тримараните Житана 17, който се пилотира от Себастиан Жос.

По-скоро става въпрос за нисколетящ ветроходен дрон, който се допира до вълните само с крилете, щвертовете и перото на руля, като отвреме на корпусите докосват и разцепват вълните. Полетният режим се осигурява от крилата (foils), които са вече норма в състезателното ветроходство. Естествено като се има предвид, че регатата е за самотници, основната тежест пада върху автопилота, суперелектрониката за навигация и сигурност. Представете си какво е да го видите на AIS-а, приближаващия се със скорост над 40 възела супертримаран, ако сте вахтен на търговски кораб, който се движи с 20 възела и сте на collision course и подозирате, че самотният екипаж спи под палубата?!

Състезанието вече е между супер ветроходи със супер изчанчени корпуси и свръхмодерни технологии. Това аз го наричам космическо ветроходство в стил Люк Скайуокър. Not my cup of tea. По ми допада стилът на винтидж регатата Златен Глобус, където се състезават не яхтите /повечето са еднотипни/, а хората с техните знания, умения, издържливост, емоции, страхове и най-вече способност да се приобщят към суровия, безчувствен и постоянно променящ се океан,  да го разгадаят и да постигнат “мирно съвместно съществуване”. А не да го преминат “на тъгъдък” и транзитно за няколко дни. В Златен Глобус, както и в Остар/Тюстар, яхтите се движат върху вълните, а не над тях. Вълните, особено ако са разсипващи, понякога им идват на гости в кокпита, че и под палубата, а понякога /недай Боже/ ги повалят и преобръщат, а както знаем, когато се разрази перфектната буря, се случва и да ги потопят. Когато Нептун удари с тризъбеца и докара насрещни ветрове и вълни,  няма място за “крила”, защото ако не се счупят, ще бъдат като пранги за препускащите ветрогонци.

Същевременно се възхищавам на суперпилотите, способни да управляват тези взискателни ветроходни машини, които днес излитат от Сейнт Мало и след ден-два ще преминат през първия движещ се от запад на изток циклон.

Който желае да следи регатата “Пътят на Рома”, която за ултра тримараните ще приключи след няколко дни, а за другите – ще продължи малко по-дълго, може да посети официалния сайт тук https://www.routedurhum.com/en

И накрая в стила на тази престижна предимно френска регата предлагам една съвременнна френска песен в изпълнение на Izia. Песента се казва “Вълната” и в нея рефренът е “Аз съм вълната, която те изхвърля на брега върху рифовете”